Брой мнения : 1348 Интереси : izkustvo Любим сайт : Registration date : 22.07.2006
Заглавие: Re: ДУШИ Съб 24 Апр - 19:26
ЩЕ МЕ ЧУЕ ЛИ ГОСПОД?
ОБИЧАМ ТЕ, ГОСПОДИ!
Обичам те, Господи мили мой Боже, с молитви цялата се покривам! Обичам те! Кажи ми как може с надежди голи да се приспивам? Не съм светица, ангел небесен, сама си пея моята песен, която доброто и теб възхвалява. Кой разрешава, кой позволява кръвта ни да пият хора избрани, хора душмани? Нали християни сме всички? Кажи го и повтори, дай ми надежда в идните дни!
Безумни хора, болни люде, убиват днес народа мой, но истината ще пребъде, доказана в борба и в бой. Че разни хора самозвани, фалшиви, хитри , обиграни, играят си с народа мой, а той мълчи не дава вой. Вълци, чакали, лешояди, хиени, търтеи, мравояди, крадат на мравката труда и тайно трупат те блага. Отгоре всичко Господ вижда, кой краде и кой завижда, дано със истина, разплата, спаси Родината ми свята. Затънали във тиня, кал и измърсени с кръв човешка, убиват, мачкат, нямат жал шепа убийци, орис тежка за цял народ, за теб, за мен. Къде си слънце, светъл ден?!
Вижте клипчетата и добре си помислете. секирата ли е виновна, я, кажете?! Господи, дори и ЦИГАНИТЕ така не се самоунищожават, А СЕ РАЗМНОЖАВАТ! Защитават.
ДЕН ЩЕ ДОЙДЕ - ВИДОВ ДЕН
Сама със себе си оставам, но само в мислите и спомени, аз силна съм, не оглупявам, не плета, не шия гоблени. Следена съм била ,манипулирана от хората,които най обичам, не съм пияна нито пък дрогирана, не съм и луда, в Господ аз се вричам. И нека чуе ми сега молбите, и нека стори туй що трябва, дните, които изживях бяха честити, раздавах се , обичах и грешите ако мислите, че туй е грях. От рая аз ще гледам нечий крах!
ПОДАРЯВАМ ТИ, ГОСПОДИ, СЕБЕ СИ!
Подарявам ти , Господи, себе си! Подарявам ти мойто сърце! Само теб виждам пред себе си, помогни ми да стана дете! Свещ запалих, но пламъка гасне, търся друга свещ, светлина, не, не трябва , не ще угасне във сърцето ми тази искра на любов към теб, Господ Бог, благодетел наш и съдник строг. Храмът пълен е, ангели пеят, звън камбанен навън ехти, хора плачат от радост, не смеят, да избършат своите сълзи. Във ръката ми нафора грее, косата ми черна блести, а душата ми песен пее- Ти пред мен, аз след теб, Господи!
Брой мнения : 1348 Интереси : izkustvo Любим сайт : Registration date : 22.07.2006
Заглавие: Re: ДУШИ Сря 15 Сеп - 23:29
ЗДРАВЕЙ, УЧИЛИЩЕ ЛЮБИМО !
Слънцето навън припича и душата ми съблича, гали я с неземна радост, ах, къде си моя младост?! Днес сред тез деца красиви, със очички мили, живи, аз се чувствам подмладена и във стая украсена влизам в първия си час. Звънец първи. Чувам глас - Пей училищно звънче, довиждане Балкан, Море, от днес над книгите залягам, прилежен ученик аз ставам.
секирата Божество
Брой мнения : 1348 Интереси : izkustvo Любим сайт : Registration date : 22.07.2006
Заглавие: Re: ДУШИ Сря 15 Сеп - 23:32
ПЕЙ, УЧИЛИЩНО ЗВЪНЧЕ !
Пей училищно звънче, весели и от сърце пеем , радваме се всички - ученици, ученички. Училището ни събра по красни стаи, есента кима ни с усмивка блага за училище се стяга всеки ученик, дете. Училището ни зове.
Моята учителка е много по различна от другите учителки е доста по прилична, обича България, обича децата, прави добро , не търси отплата. Моята учителка е горда и почтена, бунтарка си пада, не е сломена, искрена и истинска с дух, воля голяма, силна, талантлива -няма измама. Моята учителка не се предава, пада и става, и пак продължава, душата и пее, сърце се смее, обича децата, живей за борбата. Моята учителка не плаче, не стене, знае, че морето не е до колене.
секирата Божество
Брой мнения : 1348 Интереси : izkustvo Любим сайт : Registration date : 22.07.2006
Заглавие: Re: ДУШИ Съб 2 Окт - 21:34
ЖАЖДА
Накарай ме да плача ако можеш, душата ми вземи пак ако можеш, след мене бързо тичай ако можеш, гони ме с вятъра пак ако можеш. Настигни ме, целуни ме ако можеш, дори се слей със мен пак ако можеш в мечтите, в реалността креслива ще си остана пак красива, мила и моят бяг не ще да спреш, жаждата ми за любов, копнеж.
Брой мнения : 1348 Интереси : izkustvo Любим сайт : Registration date : 22.07.2006
Заглавие: Re: ДУШИ Съб 2 Окт - 23:02
ХА, КОЯ ЛИ МИ ВРАЧУВА, ПО МЕН ХРАЧИ, ПЛЮВА...? !
СМЪРТТА
Вече съмна. Замръзна моята ръка и онемя часовникът в нощта. На мен сестра ми е смъртта. Усещам нещо. Чувам стъпки. Идва тя. На бял кон в езда. Напускам неразбрана този свят. Сама. секирата Това е един мой много стар стих. Изровила го е от мои стари форуми завистницата, която се шири във много сайтове дори за запознанства, където беше пуснала и два мои еротични стиха без да упоменава автора. Но то така май е прието да пишат отдолу -от нета. Разбира се ,че това си е кражба, просто кражба.Номерът ,че и харесало не върви, защото вижте по този повод какво ми ее писала на лични -хем казах ,че не приемам съобщения на лични. Защо го отворих ли? Ами защото ми го е пуснала от името на фейка си при това мъжки. Смешно , но и арогантно.
"Не те е страх да си признаеш и стореното, и помисленото.... ..................................... Призна смъртта, че ти е близка, почти сестра, а те предаде. ................................... Че позволи да те притискат .................................. И прошките за непростимото, и всичко, за което не помоли .................................... Такава няма да си опростена. Призна. Обичана ти стига."
Ха, кой , коя ли ми врачува и не се срамува ? ! Стихът и е плод на фантазия и резултат от много ровене в моето творчество, особено в старите ми стихове. Нали не съм била интересна, не съм била опасна за големите величия съвременни ... поетеси най вече? Смях в залата!
Моят отговор, за разлика от нападателката написан само за 4 минути лично от мен
Не се страхувам, не ми пука , не газя аз лука . Жеко е това , което е . Кой , защо го туй боде ? Не съм признала нищо и няма да призная това , което в мен е и само аз го зная . Самотна хич не съм , душевно съм богата , смъртта не ми е близка , не ми е стрина , кака . Предадохте ме вие - българи в кавички , крадци и плагиати , к....ри и .....чки ! секирата
Това е отговорът по моят начин - точно и ясно , защото знам това от коя , от къде идва, когато открих дванадесетте мои клипа изтрити от блога ми в сибир . И същата нощ когато ги открих и повторно поместих същото лице беше в профила ми. Компа ми затова бе сринат преди време, нали, за да се изтрие всичко в него дори моите клипчета. И кой е казал какво имам в компа си? Само Дари е идвала в Плевен у дома, но в комп ами се влизаше-знаех го и казвах на сина си, че точно от оня край идва опасността, но той от Плевен та от Плевен. Все едно, аз никога не държа нещата си само в компа. Няма нужда да зареждате снимки с вируси, не отварям снимки -непроверени дори и с котенца.
И още два мои стиха за успокоение на търсачките -
СЪДБА
Живот кошмарен, като с гръм ударен. Борба, борба и пак борба- това е моята съдба, но аз до тук не ще се спра, за истината ще умра. На оня свят ще продължим. Какво ли още си дължим ? ! секирата
Какво е злобата,лъжата ? Какво е славата,борбата ? Кого тъй дразни красотата и на човека свободата ? Човек без мнение - какъв си ? Човек без облик - дух си ! Защо вий мене жертва си избрахте ? Вина аз нямам ! Не го разбрахте ! Причини всякакави търсете ! Не ми пречете ! Не ми пречете !секиратаЖива съм, не ми пречете , да се борите със мен се откажете ! А
секирата Божество
Брой мнения : 1348 Интереси : izkustvo Любим сайт : Registration date : 22.07.2006
Заглавие: Re: ДУШИ Съб 2 Окт - 23:05
ДЪЖДЪТ В МЕН
Не спираше да вали . Валеше навън , валеше в душата . Прогизваше ме . Бях мокра до кости . До кости пропита от влагата , която ме поглъщаше . Нямаше милост . Милoст към мен, към всичко мое подарено ми от Бога. Това мое , което беше уж мое, а толкова зависеше, зависeх от всичкото, от нещото , което се наричаше природа . Природата в мен, природата , която плачеше в мен и навън . А дъждът беше солен, много солен . Идваше от дявол знае къде . Чадърът ми не издържа, беше от онези китайските . Къде ти пари, връзки за онези - истинските , качествените . Какъв дъжд , какъв чадър , какво небе - намусено , начумерено... Дори светкавици ми изпращаше от време на време . Биеха в мен , точно в гърдите ми . Биеха в това сърчице, което какво ли не бе поело през краткия си земен живот . Очите ми бяха сухи, много сухи. Нямаше дъжд за тях. Виждаха всичко без да гледат . Нямаше смисъл да се напрягат, но се напрягаха -навик ли, болест ли ? ! Все тази . Очите не приемаха дъжда , нE искаха да видят това , което беше тъй очевидно , очевадно. Бях на ниското , много на ниско , но се мъчех да потегля нагоре....по пътеката . Краката ми не ме слушаха . Умрели ли , що ли ? Мокри . И те . И те искаха друг път - чист , гладък , сух . Спрях насред пътя . Само очите ми бяха сухи . Палеха , боляха , горяха . Не искаха да чуят за дъжда, за влагата . Само те до последно гледаха , виждаха това , което беше толково скрито за другите - обикновените . Само те -очите с последни усилия се държаха отворени , макар че нямаше нужда . Около тях толкова много слепота , толкова... Солта ги разяждаше отвътре и болеше, адски болеше. Болеше и сърцето , но по друг начин . Беше скрито , беше на сушинка , беше тренирано , не беше открито, отворено за всичко , а само за това , за което душата позволяваше . Но ....дъждът не спираше , идваше от там някъде , откъдето съм дошла и аз , и ти ...... Солен дъжд . Невероятно ли ? Но факт.
Целуни ме под дъжда , нека болката да спра , нека всичко да простя . Позволи ми да сгреша . Обич мога да ти дам и прогизнал сам и ням , този дъжд ме днес пропива . Позволи ми да направя теб щастлива !
Брой мнения : 1348 Интереси : izkustvo Любим сайт : Registration date : 22.07.2006
Заглавие: Re: ДУШИ Нед 12 Дек - 13:13
ИМЕН ДЕН МИ ЧЕСТИТЕТЕ
Имен ден ми честитете и обиди забравете, щото аз се защитавам и на никой не прощавам, който рови ми в сърцето, което в рани страда клето ! Днес ще чакам блага вест с гордост и с завидна чест, че съм баба на Исус. Живейте....с вкус !
Брой мнения : 1348 Интереси : izkustvo Любим сайт : Registration date : 22.07.2006
Заглавие: Re: ДУШИ Нед 12 Дек - 15:33
С ЧЕРНО И БЯЛО
Ще послушам приказки и песни, ще запея тези думи лесни за любов и вярност оправдана на пук на не една закана ! Дядо Мраз ще стана ако трябва , не с червено , с черно ще ви грабна и ще полетя със вас , мили хора, аз съм с Вас !
Jack Daniels 7 Декември 2010, 20:28 Онлайн Как си момиченце, добре ли си. ДОБРЕ СЪМ, ОТГОВАРЯМ ТИ! НИКОГА НЕ СЪМ БИЛА ПО НАЯСНО СЪС СЕБЕ СИ!
НЕ СЕ СРАМУВАМ И СЛЕД МЕНЕ НЯМА ЗА КАКВО ДА СЕ СРАМУВАТ МОИТЕ СЪНАРОДНИЦИ. А ТИ И ТАКИВА , КАТО ТЕБЕ? НЕ МИ ПИШИ НА ЛИЧНИ! ТОЙ ЗНАЕ КОЙ Е ! ШАЛВАРЕСТ ИЛИ ЧАЛМИСТ?
Брой мнения : 1348 Интереси : izkustvo Любим сайт : Registration date : 22.07.2006
Заглавие: Re: ДУШИ Нед 12 Дек - 15:44
ЧЕСТИТО,ШАРАНИ И МРЯНКИ ЗА ТУРЦИТЕ ТАРАНКИ !
Какъв ти празник да празнувам? В Родината си глад гладувам. Каквото купя развалено, а скъпото непозволено за такива, като мен. Кога ще дойде Видов ден, чуждицата да си отиде, българинът бял ден да види?
Брой мнения : 1348 Интереси : izkustvo Любим сайт : Registration date : 22.07.2006
Заглавие: Re: ДУШИ Нед 12 Дек - 15:58
ИСТИНАТА - ГОЛАТА ИСТИНА ЗА УБИЙЦИТЕ НА ДУШИ
Кои фолк певици правят секс за пари?
Публикувано от Каролина Церовска на 11 ноември 2010 в категория Разкрития. RSS 2.0.
Кои са певиците в родната чалга, които правят секс за пари и са се издигнали в кариерата, не благодарение на гласови качества, а на богат любовник? Имат ли фолк гърлите две тарифи – един хонорар, за да пее, друг, за да „свири”? На тези въпроси отговори Пепа Секса пред светски сайт и откровено посочи имената на „грешниците” във фолка. Razkritia.com обаче допълни списъка с още няколко, подсказани ни от форумите, а и от самите колежки в бранша.
Галена е станала известна певица само и единствено благодарение на вафления бос Галин, твърди Пепа Секса. Според нея е очевидно, че Галена няма гласови заложби, но се е възползвала от връзките на любовника си, за да си уреди кариерата. Нека не забравяме и скандалното порно клипче на Галена, което обикаля и до днес интернет пространството. Сексът в него също помогна до голяма степен за издигането на Галена във фолк кариерата.
Мария също е сред певиците, станали известни, благодарение на възможностите си в леглото, смята Пепа Секса.
Според нея фолк диви като Мария са имали своя звезден миг преди 10 – 15-години, но са успели да се задържат в бранша само заради връзките си със заможни любовници.
Пепа Секса не споменава кои са певиците с двойни тарифи и дали Галена и Мария са сред тях, но намекът й е красноречив.
Андреа също използва пари от богати личности, които се навъртат около нея”, разкри Пепа.Припомняме, че Андреа преди време лъсна и в сайт за елитни проститутки, но това е отделен въпрос.
Факт е, че блондинката със съмнителни певчески данни е била любовница и на висаджийски бос, който доста й помогнал да се класира напред във фолка.
Чалга певицата Цветелина Янева е наше попълнение, с оглед на топлите й връзки с медийния бос Делян Пеевски.Макар Пепа да отрича тези твърдения, факт е, че по медиите се изписа много относно любовната афера между двамата. Според запознати маминото синче Пеевски е „кихнал” минимум 500 бона за кариерата на любовницата си Цветелина Янева! Именно той е „виновникът” за летящия старт в кариерата на гърлата. Други пък разказват, че Цветелина Янева се продала на Пеевски за една рокля и малко секс, разбира се.
ЕСТЕСТВЕНАТА КРАСОТА В БОРБА С ИЗКУСТВЕНАТА И КИЧА СИЛИКОНОВИ ПЕВАЧКИ ....СЛЕД ВРЕМЕ СТАРИ ПРОСКУБАНИ КВАЧКИ! КОЛКО ИМ ЛИЧИ, А ЗНАЙТЕ, ЧЕ ГИ И...БОЛИ!
НЕ МОГАТ ДРУГИТЕ ДА СА ЩАСТЛИВИ, КОГАТО СА ОТ ГЛОРИЯ ПО КРАСИВИ, ПО МЛАДИ, ИНТЕЛИГЕНТНИ, МИЛИ... НАМЕСИ СЕ В ЖИВОТА И НА МОЙТА ДЪЩЕРЯ, КОЯТО Е ОТ НЕЯ МНОГО ПО ДОБРА. ОЗЛОБИ Я ,НАПРАВИ Я ЗВЕРЧЕ, ЗНАЕ ЧЕ ИМА СЪЩО ТЯ ДЕТЕ, ЗА НЕГО ЩЕ РЕВЕ ЕДИН ДЕН, КАКТО РАЗПЛАКА НЕЯ И МЕН. ОТ ДВЕ МОГИЛИ НЯКЪДЕ ДОЙДЕ, НО ВСЯКО НЕЩО ИМА КРАЙ, ЖЕНЧЕ! ЗВЕЗДА БИЛА Е ? ДУНАВА НЕ Е ДЪЛБОК, НЕ Е АКУЛА, А ЗМИЯ Е, СМОК!
ЩЕ ИМА ВЪЗМЕЗДИЕ, ВЕЩИЦЕ НОВА, ВЕЧЕ ПЛАТИХ СИ, ТВОЙ РЕД Е,ОТРОВА!
Народе зомбиран и провокиран, от високи цени и престъпност шокиран, няма нужда да обяснявам, няма въпроси аз да задавам. Реклами течат на изкуствени певици, с силиконови устни и силиконови ...и, по сайтове, блогове и интернет, българският народ е от кич превзет! Докато съм жива ще се моля на Бога, Полина да не стига до силикон и дрога, да не си плаща за разни реклами и да не хленчи за участия и награди. Красотата естествена май не се тачи, силикона им скърца, но го търсят значи както и скалпела, кича, парите, дух.ценности къде са, мечтите...?!
МОЛЕТЕ СЕ, ЗА ВАС И ДЕЦАТА СИ,ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА НАЦИЯТА!
секирата Божество
Брой мнения : 1348 Интереси : izkustvo Любим сайт : Registration date : 22.07.2006
Заглавие: Re: ДУШИ Нед 12 Дек - 16:05
Ха, ха...и тяхното хоро ще спре ,много им заситниха стъпките , па и остаряха силиконките !
Загубен, прост народ, ще си умре с хомот! Децата му дрогират, крадат, проституират, децата му неуки и гладни ще умрат от болести нечути във нищета и смрат! Загубен, прост народ, пиян и луд, зомбиран, ще си остане роб бит и малтретиран! Ще плаща кръвен данък, за своите деца, убит и смазан, жалък, без очи, сърца! Загубен, прост народ, луд и омагьосан, ще си остане сноб, народ без чест, жигосан! Загубен, прост народ, убива своя плод и трови си децата, мъжът, жена, родата! Загубен,прост народ, не мога да те жаля щом в мен и във сърце болката догаря, щом срещу мен си тръгнал, о, юроде, безумни! Защо, нима си мръднал, народе, слабоумни?! Умните измряха, някои избегаха, останаха тук прости или чуждица гости, които разпореждат се в моята страна, изпразниха народната, българска хазна. Загубен, прост народ, как да те обичам, как българската реч всеки ден да сричам? Как песни да ви пея за герои наши, как да ви простя кражбите, апаши? Окрадохте душата моя снежно бяла, избодохте очите ми, плача ослепяла и търся аз надежда, вяра и любов, очите ми проглеждат за път навън, чист, нов!
Последната промяна е направена от секирата на Нед 6 Фев - 12:39; мнението е било променяно общо 1 път
секирата Божество
Брой мнения : 1348 Интереси : izkustvo Любим сайт : Registration date : 22.07.2006
Заглавие: Re: ДУШИ Нед 12 Дек - 16:10
ТЯ И ДЯВОЛА
Гледаше се в огледалото и не може да се познае. От онова безгрижно малко момиченце, което тичаше по брега на реката, гледаше отвъдния бряг и си мечтаеше да иде там, да опознае света, от това момиченце нищо не беше останало.Какво направи живота с нея или просто така е кодирана? Питаше и се взираше в огледалото с нейните очи, но отсреща я гледаха други две -студени. Времето се разваляше, болката по цялото и тяло разстилаща се и пропиваща навсякъде с пипала на октопод го доказваше. Болеше я навсякъде, пиеше си редовно и обезболяващите хапчета, но това не помагаше. Многото интервенции по тялото , на които се бе подложила, а сега вече няма как да спре си казваха думата и тя бе една -болка. Болка - физическа, освен онази другата вътре в сърцето. Тази болка я носеше от малка още когато беше излязла на улицата да изкарва прехраната на семейството си. Беше жена с характер. Сестра и беше по друга, макар че всички казваха, че е по талантлива от нея. Благодарение на характера си постигна много и нищо. Нищото само тя си го знаеше, пазеше го вътре в сърцето си, къташе го, криеше го, искаше и се никой да не се вглъбява толкова в нея и да го види. Но се виждаше, имаше хора и за тази работа. Не можеше да скрие и злобата , и омразата си към всичко по чисто, по свято, по младо, по красиво. Защо ? Навярно защото беше загубила от малка всички духовни ценности, признаваше само парите , та и досега. Ето докъде стигна -материално добре и една кариера постигната с маса подкупи, пари, влиятелни мъже и тя в съюз с Дявола. Всичко за нея беше бизнес, дори детето и - единствения човек, който се опитваше да обича. Искаше детето и да постигне това, което тя постигна с цената на много жертви, искаше и се да е талантливо като нея. Знеше че парите и нямаше да му помогнат кой знае колко по пътя на славата. Дъщеря и нямаше нейните качества и характер, беше се метнала на баща си, а тя го мразеше - много. Откакто се влюби в големия човек забрави за бащата на детето си, остави дори дъщеря си на майка си. Не се погаждаше с нея, но само на нея можеше да остави детето си. Никога не е обичала бащата на детето си . Той и направи кариерата , а тя му роди дъщеря. После...после заобича така силно големия човек, че и досега плаче скрито за него. Имаше и други, дори му изневеряваше с тях, за което той я наказваше сурово с гавра. Но беше и щедър, много щедър. В него бяха и властта , и парите. Жалко, че всичкото хубаво трая доста малко - убиха го. Изтри очите от сълзите си и се постара да не мисли за него, но не можеше. Онези дни, когато и казаха ,че е убит бяха кошмарни за нея. Не се помнеше. След това го удари по течението. Не пробираше мъжете и не само тях. Но къташе пари, а и големият човек и остави доста. Кариерата и вървеше нагоре и тя знаеше с цената на какво, осъзнаваше че не може да е най най , нямаше данните, но парите,мъжете, те решаваха всичко, а тя ги имаше в изобилие особено след смъртта на големия човек. Колежките и бяха обречени, тя ги поваляше една след друга и не само с пари и връзки , а и с хитрост стигаща до жестокост. Не се страхуваше от възмездие, не се замисляше за дъщеря си какво може да и се случи, след като тя посяга на чуждите деца, на здравето и живота им дори. Магии ? Лично тя не ги правеше, но плащаше яко за тях. Беше озлобяла, направо освирепяла. Ревнуваше дори бащата на детето си - този , който го изхвърли на улицата и който никога не е обичала. Но то не беше просто ревност, а страх, страх от това да не би дори на години вече да намери някоя по по от нея и да повтори номера да я прави звезда, каквато той нея направи тогава. Чиста проба егоизъм. Тя си внушаваше сама ,че е звезда, дълбоко в себе си знаеше как си купуваше наградите ..... и всичко. И в името на това с цената на всичко сриваше най напред здравето и личният интимен живот на колежките си. Специалистка, асистентка на Дявола. Гледаше се в огледалото, не усещаше нищо. Един безлъчен поглед и едно сиво лице. Нямаше никакаъв грим по нея, дори червило. Такава беше ужасна. Болката се усилваше, душеше я. Мореше я. Онова съчетание на физическа и духовна болка. Писнало и беше от победи. Каквото поискаше все ставаше и то твърде леко, особено лошото, което правеше на другите, когато убиваше души и сриваше кариери на по интелигентни и по млади от нея. Посягаше дори на живота им без никакъв страх, та тя бе царицата на подземния свят - обиграна, но воняща от всякъде. Така както си седеше пред огледалото хвана чашата с уиски и с все сила замери вратата, която някой си бе позволил да отвори. -Мила, стига спомени и зли мисли, засмей се най после , заобичай този свят. Грешен е , но и ние сме такива. -Махай се! Заваля порой от предмети. Крещеше истерично и искаше да се върне там до реката , в детството си. Не искаше дори да е момиче, девойка. Само дете, дете де да беше могла да стане. Тогава би подредила живота си по друг начин. Кризата и продължи, а човекът влезе и се опита да я успокои. Тогава тя му се озъби и започна пред него да гори пари -левове, евро.....Такива хартийки, така им викаше и не и пукаше. Накрая се срина на земята прегърнала краката на стола. За миг се съвзе и се докопа до чекмеджето на тоалетката. Извади и другият си хонорар. Запалката и не бе каква да е и дори с треперещите си пръсти палеше. Човекът се чудеше нея ли да спасява огънят ли да гаси. Започна да вика за помощ, а тя не чуваше нищо, не виждаше. Виждаше само горящите хартийки, които я кефеха. Радваше се на огъня , който пълзеше по пода. Накрая се срина на земята и прегърна краката на стола. Онемя. Само гласът на човека кънтеше и се чуваше пукане от пожара, който тя направи. Гореше и тя, всичко гореше - коса, дрехи....цялата гореше. Човекът крещеше. Огънят на Дявола никой не можеше да го спре. Никой. Събуди се в друга стая - непозната. Самата тя непозната. Животът и отмъсти точно по правилата. Много и даде , но двойно и взе. Усещаше се куха, празна. Даваше мило и драго само и само да можеше да усети, да почувства топлината на този пожар...и в сърцето. Искаше и се, много и се искаше да се усмихне на света и да каже: -Жива съм ! Искаше и се.... КАКВО ОСТАВА?
Та казвам ти, Милке за Драганова Петка. То бива, бива, ама чак толкова голяма лакомия не бях виждала.Ще се задави тя та и мъжа си. Те затова са се и събрали. Тя наляво, той надясно.Кажи ми сега откъде иде всичко това? Всичко си имат, задоволени са та чак и внуците им вчерашни хлапетии си имат жилища, коли и то не кви да са. Ама на. Ровят се в живота на другите, на обикновените хорица.Да е от злоба освен, защото комай не са щастливи. А ние с тебе си мислим за едното кисело мляко дето има една дума. Сигурно при тях , Милке, куца нещо в дома им, в къщата им освен пустата им лакомия.То лакомията е най страшна, номер едно е за народа ни. Тя ще затрие младите, а ние вече си отиваме. Нашето е минало свършено. -Ма Вело! Кви са тия дълги приказки от теб? Философ ли ша ставаш или пак си си недояла? Купи ли си хляб или пак това кисело мляко, вкиснаха ти се червата? Я ги остави тия, те сами ще си затрият главите някъде. Ти помисли по добре за Начо, че дочух, че си го изгонила от къщи. -Няма такова нещо, Милке! Ти на мене или на клюкарите вярваш? Ние сме си бедни, но се обичаме.Остаряхме. Не е същата онази любов, но си живеем добре. -Кви ми ги приказваш, що ша ма праиш и мене на клюкарка и ка му викаха там - интраганка ! Ей, Вело ! Името ми е такова мило, не ме дразни, че мога да стана и зла, пък и не си падам по млякото. Пих доста винце днес, имам си повод тъй че внимавай малко ми трябва. -Тебе Вълкана трябва да те кръстят, но аз не съм агне, ни шиле, ни яре. Ще ти приседне. Седяха на пейката двете жени и с всяка измината минута напрежението в компанията им растеше, от което най вече страдаше Шаро. Кучето на Милка се дърпаше, но тя здраво държеше каишката . Вела реши да се измъкне, като си измисли някаква работа, ама къде ти Милка да я пусне. -Къде ма приятелко, изплаши ли се ? Я се поспри да ти разкажа нещо и за твойта унука, не само моя внук да кълцаш с недодялания си език с комшийките ми. -Ти не си приятелка, не искам да ти слушам приказките. Не искам и да те гледам. Виж се каква си посиняла от злоба, а съдиш другите. Вела пое към къщи и остави Милка да крещи на кучето , вече нямаше на кой друг. -Начо ! Къде си се дянал бе? Пак ли си под сайвана да пиеш? Ка са не наплюска, ка не умря от тая пущина? Нямаш пари за хляб, а гушиш оная проклетница в дюкяна. Покажи се бе . -Друг път Начо излизаше от скривалището си, но този път не се показа дори, когато Вела претърси и обора. Изплаши се и го удари на рев. -Начо, покажи се бе пиленце, няма да ти се карам. Нямаха куче, но пък имаха няколко котки с комшийските може да се каже, че ставаха десетина. Вела се опули, когато ги видя всичките, като войници застанали срещу нея гледащи в небето. Абе този човек да не е излетял в небето с неговата Звезда. Ама тя беше още жива, иначе Начо да е спрял да ходи в кръчмата. Нали заради нея се пропи глупака и прогони децата си от дома. Иска да умори и нея , но Вела се не даваше. Котките не мърдаха, като хипнотизирани бяха и Вела наистина се изплаши та чак започна да трепери. -Начо, миличък, покажи се де. Ще идем с тебе при Звезда и ще ти купя от онази домашна ракия, дето цяло село знае за кой я къта. Не за тебе , глупако! Вика, вика па спря. Седна на камъка пред обора. Не можеше и да плаче. Нищо не можеше. Вцепени се цялата и какви ли мисли не и минаха през главата. Децата и са вече големи, задомиха се, избягаха далече от него. Дали не и от нея. Истината беше , че им бяха омръзнали тези тяхни скандали и когато Начо се и пропи нямаше защо да стоят в къщи. Вела стана и с бавни крачки се запъти към кръчмата. Трябваше да влезне ама как? Престраши се и отвори вратата. Звезда седеше на една маса с двама едри мъже -непознати и така се смееха ,че кръчмата кънтеше. Като я видяха всички млъкнаха. -Звездо, искам да говоря с тебе. -О, Вело, я ме остави да си гледам работата. Ако е пак тая твоя ревност, да знаеш, че не съм виждала от няколко дни твоя Начо. -Гълъбче, какъв е този Начо бос и гол? Виж колко парички сме ти донесли и подаръци -изхвърли се един от мъжете седнал до Звезда. И двамата бяха доста пийнали. Вела усети , че няма да има резултат от идването и тук, но и разбра , че Начо не е там. А дали не се лъжеше? Тръгна да излиза, когато навън вече я спря Блажи - глухонемият в селото. Започна да маха с ръце и сочи нещо мучейки само, както той можеше. Вела тръгна след него. Излязоха от селото. Блажи започна да я дърпа за ръката и води към варниците. Тя се изплаши и възпротиви, но младежа започна да ръкомаха с ръце, да се тресе целият и да скимти, бореше се с нея. Накрая тя му се остави. Той буквално я влачеше. Вела не се помнеше вече, свести се , когато стигнаха до мястото. Ямата зееше и вътре се чернееше човешко тяло. Не, не можеше, не искаше да повярва, че това е нейният Начо. Забеляза куп празни бутилки наоколо. Нейният Начо нямаше пари за толкова много . В първият момент и дойде на ум, че се е напил и е паднал сам, но после...изправи се, събра кураж, погледна Блажи, който се беше вече укротил , погледна небето и тръгна към селото. Запъти се към общината с пълно съзнание, че Начо е убит. Защо иначе Блажи я изчака да дойде в кръчмата, а не я намери у тях? И какви бяха онези двама мъже със Звезда? Не бяха от селото, но имаха много пари, личеше им. Вела разказа всичко каквото видя, каквото знаеше и каза , че няма да се прибере, докато не извадят нейният Начо от там. -Абе, жена, ти убедена ли си , че това там долу е човек, че е твоят Начо? Да не е някое животно? -Животните не пият алкохол! - отговори с хъс Вела. -Приберете се в къщи, ако ни потрябвате ще ви потърсим. Денят беше хубав, слънчев. Вела седеше на пейката и гледаше пътя, който сребрееше пред нея.След смъртта на Начо пътят от селото до града беше асфалтиран. Разбира се, че не беше заради нейният Начо, но и други неща се случиха, които бяха вече заради него, както и такива като него.Кръчмата в селото вече я нямаше, имаше само едно кафе аператив. Звезда я прибраха на топло и не се знаеше докога. А онези двамата с нея, те, биячите на нейния Начо са си платили и измъкнали обвинявайки Звезда. Така или иначе Начо си гниеше в пръстта заради едното пиене и заплесията му по засукани женички, които не са за един мъж. Децата и я викаха , но Вела не искаше да напусне селото.Тук и беше детството, моминството и теглото с Начо. От цялото си сърце желаеше доброто на децата си и семействата им и не искаше да им дотяга.Тя беше доста уморена от живота, чакаше, очакваше часът си. Доста болести я бяха налегнали , но не се предаваше. Вярваше, че когато Бог реши тогава ще си я прибере и се надяваше да е в рая. -Вело, стига ! Ей, такава ще те запомня, все мислиш, философстваш. Абе жена, живей, че малко ни остана. Ето има и добри хора на този свят, не са всичките измамници и мошеници, непризнателни. Виж с тебе колко сме различни, но аз си останах твоя приятелка. Хайде ставай да идем долу в кафето сред младите хора. Ще пием по едно, ще си поговорим.Че то това живот ли е, докато се огледаш и изтекъл. Какво остава? Вела погледна и не вярваше на очите си. Това беше Милка, нейната приятелка, която дълго време се криеше от нея, особено след смъртта на Начо. Милка хвана за ръцете Вела, прегърна я и целуна по лицето. -Стегни се, Вело ! Твоят Начо, Бог да го прости си го заслужаваше. Не те обичаше. Две деца му роди отгледа, та и него гледа, а той за една жена живя, за нея и умря. Пребиха го, като куче глупакът. А за Драганова Петка не мисли. Цялото им имущество, всичко е конфискувано. В затвора са. Добре , че децата им са успели да се измъкнат навън с какви паспорти и аз не знам, но това тяхното там няма да е живот. Ей, Вело! Не сме ние тези, които съдим. Бог високо и всичко види, бави но не забравя. С бавни крачки, прегърнати двете приятелки вървяха по чистият и нов път към центъра на селото, откъдето се чуваше музика. Имаше сватба. Милка женеше внука си. То каква била работата! -Да са ти живи и здрави, Милке, приятелко моя! БРУТАЛЕН КЛИНЧ
Пързаляше се. Снегът бе покрил всичко, но отдолу под него имаше лед. Студ. Студ навън, студ вътре. Душата топла. Сърцето пареше, биеше лудо и като че ли искаше да излезне навън на свобода. Толкова силна беше жаждата му за свобода, че беше забравило опасността от студа. Бързаше. Човекът бързаше занякъде и бе изгубил посоката във виелицата. Оказа се, че пътят е крив, крив освен хлъзгав. Намести калпака на главата си, но разкопча кожуха . Сърцето го стягаше и биеше в ритъм тъй познат, ритъм на бясно и щуро сърце и ...болно. Да, някои биха казали болно. Ако целият този маратон в живота му беше измислица, би било друго, ама не. Сърцето трябваше всичко да понесе. Човекът трепереше, но като че ли не от студа. Усещаше снежинките , които щипеха лицето му, тежаха на миглите му. Някъде виеше куче. Беше чувал, че това е предвестник на скорошна смърт в близост до животното, но не искаше да вярва. Беше му писнало от всичко. Бързаше. Надяваше се да стигне до къщата, колкото се може по бързо, навреме. Искаше да се убеди , че тя - неговата голяма любов го чакаше, че тя бе същата. Въпреки приказките не искаше да повярва, че се е променила изцяло, че не е онази жена , която познаваше. Не искаше да мисли, а и не можеше. Някой му спираше мисълта. Най после видя светлина. Това трябваше да е къщата, трябваше. Вече тичаше, доколкото можеше в това лошо време. Спря запъхтян на прага и разбра, че нещо не е наред. Глуха тишина. Самота. Усети я как го заля и идваше отвътре. Когато похлопа на вратата усети, че краката му се подкосиха, но намери сили подпрян на стената да се съвземе. Стори му се ,че мина цял час, докато вратата се отвори. На прага стоеше стара жена , буквално старица. -Добре ми дошъл ! -Добър ден ! Той не можеше, не искаше да повярва, че това е тя. Само очите и бяха същите, донякъде. Гледаха студено някъде в една точка, в пространството. Забрави за ръцете си, за прегръдка, за миналото, за всичко ! Искаше му се да се върне, но накъде и за кога? Беше твърде късно. -Това ти ли си, мила ? Какво направи животът с теб? Защо , мила ? Защо на теб ? -Не говори, ела поседни, тук е топло, нали ? Виж какъв е клинч навън. -Навън ? Очите му се насълзиха.Все пак успя да я прегърне. Ръцете му трепереха. Приседна до камината, но не усети топлината. Стана му студено, много студено. -Започни. Разкажи. -Няма смисъл, всичко виждаш. Това е тя човешката злоба и завист, която погубва всичко добро и красиво. Красива, каквато бях . Но това не е беда. Успях да запазя вярата в себе си, макар и почти всичко да ми е безразлично, сиво. Но ти си същият , пълен с енергия и бодър дух. -Не, не позна. Сухо живях без теб, сухо ми е ! Надявах се до последно, до момента в който те видях , но ти....! Ти, мила, наистина не си същата ! Какво направиха с тебе, кои ? Защо, кому бе нужно това? Къде са онези искрици в очите ти, топлата усмивка? От теб лъха на студ ! Защо , мила ? Не издържа, разплака се , като малко дете. Не плачеше за нея, не и за себе си. Плачеше за съдбата, за живота. Този живот, който той не одобряваше. Съдбата , която се беше подиграла с една голяма и чиста любов. А може би и хората, озлобелите , като зверчета хорица, защото явно злите бяха повече на тази Земя. -Няма смисъл, мили ! Животът е маскарад. Оцелява бруталното и грозното. Не съм песимистка, просто много видях, много разбрах и бързо остарях. Тогава какво? Да умираме ли и то в навечерието на Нова Година, която би трябвало да ни донесе поне, поне малко любов ? -Къде е тя? Ами не, не е нужно. Защо? Нима не си пил айрян без сол? Можем да се храним с ястия и без подправки, нали? -Не, не е същото.Не мога да живея без вкус. Не мога, но те моля да ми отговориш съвсем искрено поне малко обич,любов остана ли в теб от тогава, когато напусна дома си заради мен? -Не! Не мога да лъжа. Не те обичам така , както тогава, но те харесвам , уважавам и ценя. Наказана съм за това ,че напуснах хората, които ме обичаха, които бяха моето семейство. Наказана съм заради голямата си любов към тебе тогава, наказана съм и няма връщане назад. Или приеми нещата такива каквито са, или сбогом. Студът ще продължи , но аз му свикнах. Загубих всички и всичко, ти ми остана, но може и да греша. Реши го ти. -Може ли да те погаля и целуна за последно? Може ли? Съжалявам ,мила! Ти им позволи, защо им позволи да направят това от тебе, защо ,мила? Не те познавах такава, не мога да приема другата в теб. Не мога. Не искам. За броени минути се намери навън. Не следваше пътя , тръгна към гората.Там не се пързаляше, виелицата беше утихнала, а сърцето му умряло. Забрави си калпака там при нея, но не му трябваше, главата му беше на мястото си. Беше с акъла си, но му убягваше ритъма на сърцето. Не го усещаше вече. Какъв клинч ! Брутален клинч!
секирата Божество
Брой мнения : 1348 Интереси : izkustvo Любим сайт : Registration date : 22.07.2006
Заглавие: Re: ДУШИ Съб 30 Юли - 3:18
ЗАГУБЕН, ПРОСТ НАРОД, КАК ДА ТЕ ОБИЧАМ?!
Загубен, прост народ, ще си умре с хомот! Децата му дрогират, крадат, проституират, децата му неуки и гладни ще умрат от болести нечути в нищета и смрат! Загубен, прост народ, пиян и луд, зомбиран, ще си остане роб бит и малтретиран! Ще плаща кръвен данък, за своите деца, убит и смазан, жалък, без очи, сърца! Загубен, прост народ, луд и омагьосан, ще си остане сноб, народ без чест, жигосан! Загубен, прост народ, убива своя плод и трови си децата, мъжът, жена, родата! Загубен,прост народ, не мога да те жаля щом в мен и във сърце болката догаря, щом срещу мен си тръгнал, о, юроде, безумни! Защо, нима си мръднал, народе, слабоумни?! Умните измряха, някои избегаха, останаха тук прости или чуждица гости, които разпореждат се в моята страна, изпразниха народната, българска хазна. Загубен, прост народ, как да те обичам, как българската реч всеки ден да сричам? Как песни да ви пея за герои наши, как да ви простя кражбите, апаши? Окрадохте душата моя снежно бяла, избодохте очите ми, плача ослепяла и търся аз надежда, вяра и любов, очите ми проглеждат за път навън, чист, нов!
Загубена от тебе ще си ида, от мислите и плътските желания, на другата аз няма да завидя, на вашата любов на разстояния. Намерих ли това, което търсих? Разбира се че не. Не съжалявам. Загубих нещо, но било е нищо. Не изпростях,не позволих да оглупявам. Сама във нищото се рея, опитвам да живея, да се смея, разбрах че любовта голяма бяга от мен и е измама!
секирата Божество
Брой мнения : 1348 Интереси : izkustvo Любим сайт : Registration date : 22.07.2006
Заглавие: СПОДЕЛЕНО Пет 16 Сеп - 1:47
На тебе, жено, сега ще ти кажа, че не всичко, което хвърчи е птица. За колко си продаде името , лъвице, чии пари взе днес, м.....це? Посягаш на семейството ми и децата, проклета си, горко ти, ще има отплата!
В стадо от овци имало лъвица, мислела се тя за важна птица, нависоко тя летяла, но така и не разбрала, че е с грива на животно хищно, злобно и самотно. Покрай нея тез овчици, разни птици, гургулици, правели се на красиви, умни, дружелюбни, мили. Били наивни, простовати, проскубани, разни пернати, а някои чифтокопитни и рогати на петна ситни. Таз лъвица обиграна, хвана си жертва голяма, вкара я в обора ..... и, сравни я с другите овци. Но тя дотук не се спря, а потърси майката на таз овчица мила, сладка, наивна, заблудена, рядка порода на овца, отлъчила се сам сама. Реши се, справи се с овнето, а после с майката и дето, кръвта на двете се проля, лъвицата се удави, умря.
Защо не дойдеш мен да интервюираш, ще те направя на пъча, простотии ти сервираш, нахална, лоша, зла жена? Полина нямала халка, нямала и годеник, а ти си просто никоя, не си звезда, ни шик. Кой котарак ти мърка и какво ли смърка? Всичко знае се, разбра ли? Истинска съм аз, позна ли?
Амин! Поне за мен умря. Ще видим твоята съдба, злоба!
...казах ли ти, мила, че в "bukvite.." са все пройдохи- надути пуяци, горила една ги води и за трохи, продават си честта, главата, тежък грях и срам посяха. Днес вилнеят бесни, лесни, в сайтовете ни чудесни, прости глави и кратуни, не човеци, а маймуни, управляват нашето слово, получават наготово, всичко, та дори и теб. Що предаде им се? С теб последен танц те изиграха, в кръв се давят, освирепяха. В "otkrovenia..." ни заклаха, скандали зреят там,заплаха... така го сториха и в "hulite.." тез от Кратунци със потурите. Но в блога още те обичат, дори от "bukvite.." тук сричат, ще трябва като тебе аз, сега или в среднощен час, друг ник да си избера, така по лесно ще умра.
Не пиша за пари и слава, интелекта мой това не позволява. Оценките не ме вълнуват. Знам произведенията ми колко струват. Искам да съм полезна, с поезия да разтоварвам, който хич не ме не искам да го натоварвам. В демократична сме държава, на българина трябва свобода и право да се дава. Спокойствие ми дайте да пиша , да творя, да бъда, да съм добра, не ядове със някои да бера.
Любовта е красива, когато е жива. За мъртви души не е присъща. Злото се връща. Аз ще обичам и ще творя. Някои си остават .....та!
Който завижда надалече не вижда! Който си мисли, че тук ми пречи и че без блога съм мъртва вече, много му здраве от мене сега! Аз си оставам с е к и р а т а, а тя не поплюва, реже, сече и не признава човеци -менте!
На всички дребни, злобни душици, със разни връзки и много парици, аз пожелавам, добър живот, не бъдете на простотията роб!
секирата Божество
Брой мнения : 1348 Интереси : izkustvo Любим сайт : Registration date : 22.07.2006
Заглавие: ЧЕСТИТ ПРАЗНИК 6-ти СЕПТЕМВРИ СЪЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ Пет 16 Сеп - 1:51
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК 6-ти СЕПТЕМВРИ СЪЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ!
На крак, о, парии обезверени, на крак, о, роби на пара, унижени, омерзени, събудете се сега. Фесове, чалми, потури, вий Доганови цървули, ще се свърши вашето, ще запее нашето птиче песен родна ,мила! Българският лъв горила няма да го победи, правдата ще победи и народът ми изстрадал мой ще е свободен, ще е герой!
На 6 септември 1885 година е провъзгласено Съединението на разделените по силата на Берлинския договор Източна Румелия и Княжество България. По силата на Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и включена отново в пределите на Османската империя, макар и с известна автономия. Българското население от Областта не се примирява с несправедливите решения на Берлинския договор и незабавно повежда борба против тях. Първоначалният замисъл е присъединяването на Областта да стане заедно с присъединяването на другите откъснати от Княжеството български области. След като това се оказва невъзможно, главно поради неподходящата международна обстановка, на преден план излиза задачата да се реализира поне присъединяването само на Източна Румелия. Първите опити за осъществяване на тази задача се предприемат още през 1880 г. През 1884 г. въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България отново излиза на преден план, но и този път не може да бъде решен. Борбата взема организиран характер след учредяването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 г. Той се нагърбва с изпълнението на задачата само с революционни средства, по примера на дейците на Априлското въстание през 1876 г. През лятото на 1885 г. е избран нов състав на БТЦРК, който, без да се отказва от подготовката на масова революционна борба, издига лозунга за обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг. Предприемат се бързи действия за спечелване на някои командири на Източнорумелийската милиция. Решено е акцията да се проведе към средата на септември 1885 г., но започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се ускори. Дава се заповед на 5 срещу 6 септември формираните в околните на Пловдив села и градове чети да се отправят към областния център. Сутринта на 6 септември те, заедно с частите на Източнорумелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия се в него главен управител – Г. Кръстевич. Кръстевич е бил донякъде наясно с целите и организацията на съзаклятниците, но като родолюбец, предпочита да не моли султана за турски войски и да се предаде доброволно. Веднага след провъзгласяването на Съединението е сформирано Временно правителство начело с д-р Г. Странски, което поема управлението на Областта до пристигането на княз Александър I Батенберг. В състава на временното правителство влизат: д-р Г. Странски (председател), д-р Ст. Чомаков (подпредседател) и членове: майор Д. Николаев, майор Д. Филов, майор С. Муткуров, майор Р. Николов, Й. Груев, К. Пеев, д–р Г. Янкулов, Д. Юруков, З. Стоянов, Г. Данчов, Ат. Самоковец и Г. Бенев. За главнокомандващ източнорумелийската милиция е назначен майор Д. Николаев. Присъствието на лица от двете политически партии в Областта, на четирима военни дейци и представител на БТРЦК трябва да покаже на външния свят и особено на Русия, че Съединението е общонародно дело, а привличането на туркофила д-р Ст. Чомаков – да внесе успокоение у Високата порта. Веднага след съставянето си, Временното правителство обявява военно положение в Областта и издава заповед за мобилизиране на мъжкото население, годно да носи оръжие. Заедно с това то отправя и покана до княз Александър I Батенберг да поеме управлението на обединена България. Временното правителство просъществува до 9 септември 1885 г., когато в Пловдив пристига князът и възлага функциите му на Комисарство на Южна България. Александър I Батенберг – княз на България от 1879 г. до 1886 г., генерал и хесенски принц, е роден на 5 април 1857 г. във Верона (Италия). Племенник е на руския император Александър II. Участва като доброволец в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Избран е за български княз от Първото Велико народно събрание на 17 април 1879 г. по препоръка на руския император и със съгласието на Великите сили, подписали Берлинския договор (1878 г.). Още с встъпването си на престола Александър I Батенберг изразява недоволство от ограничените правомощия, които му предоставя Търновската конституция. Затова се насочва към съюз с Консервативната партия (чиито водители още по време на Учредителното събрание (1879 г.) се обявили за олигархично управление) и с нейна помощ се стремял да засили личната си власт. На 27 април 1881 г., с активното съдействие на ген.-лейтенант П. К. Ернрот, който по това време е военен министър в България, Александър I извършва отдавна замисления държавен преврат, след който суспендира (отменя) конституцията и въвежда т.нар. режим на пълномощията (1881-1883 г.). Но този акт не дава очакваните резултати, напротив, князът губи до голяма степен своя престиж в България и се лишава от подкрепата на Русия. Това го принуждава да възстанови конституцията още преди да изтече определеният от него 7-годишен период на пълномощията. Съгласието му да приеме Съединението на Източна Румелия с Княжество България, прокламирано на 6 септември 1885 г. в Пловдив, съдейства до известна степен за закрепване на положението му вътре в страната. Външнополитическите му позиции обаче стават още по-нестабилни. След Сръбско-българската война (1885 г.), в която Александър I е главнокомандващ българската войска, настъпва обтягане на руско-българските отношения. Това създава силни настроения против него сред голяма част от българските политически дейци и сред висшия състав на армията. На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят Александър I от престола. Въпреки извършения контрапреврат, поради отказа на руския император да одобри завръщането му в България, на 26 август същата година той абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказва от българската княжеска титла и от привилегиите си на принц. След абдикацията служи в редовете на австро-унгарската армия до края на живота си. Умира на 17 ноември 1893 г. По негово желание е погребан в София, където му е издигнат мавзолей.
секирата Божество
Брой мнения : 1348 Интереси : izkustvo Любим сайт : Registration date : 22.07.2006
Заглавие: ДОБЪР ВЕЧЕР, СЛЪНЧИЦЕ! Пет 16 Сеп - 1:53
ДОБЪР ВЕЧЕР, СЛЪНЧИЦЕ!
Добър вечер, слънчице!!! Толкова много искам да ти кажа, а времето ме спря. Спря ме в момента, в който най малко мислех за себе си, когато ти беше около мене, но не и с мене, до мене, но не и при мене. Когато аз се надявах на нещото - онова човешкото, а не на нагона, за който твърде късно разбрах,че е на първа позиция при вас мъжете, повечето мъже. Когато си мислех, че сред мъжете простотията, клюкарщината липсва, прекаленото самочувствие, самонадеяност и фукня. Не знаех,че човек може да обича, да се хвали със семейството си, а в същото време да се гушка в чужда женска пазва (слава богу не моята), да търси сила , утеха , удоволствие навън при другата, другите най често много по млади жени ей така и за самочувствие. В този момент бих ти припомнила, че ненавиждам меко казано тази технология на обработка на любовницата или просто жената за мига от мъж, който се представя и фукляви, че всичко му е наред ,че няма проблеми. А всъщност има и то най големият му проблем,че търси спасение навън, където ги няма децата му, съпругата му, навън при онази чуждата. Е тогава, слънчице, защо е тази фукня, фишкане, че си щастлив,че имаш всичко - семейство, деца, съпруга, пари...донякъде и здраве? Защо? Аз ще отговоря веднага. Защото си самотен,слънчице. Много повече от мен и такива, като мен. Защото всичко, което имаш ти е омръзнало и би рискувал всичко само и само да върнеш сладостта на душата си. Но не можеш с разни извънбрачни връзки, не можеш. Защо ли? Просто е. Бягаш от себе си. Когато човек бяга от себе си, губи и себе си. И така ,слънчице, какво бих искала още да ти река? Защото не мога да ти се радвам. Ти си една химера без сянка. Това,което те дразни е другото, което го нямаш, което не можеш да почувствеш така, както го чувствам и усещам аз и такива, като мен. И ще река отсека, както винаги прави секирата. Не хвърчи, слънчице, не лети! По лесно е секира да литне, отколкото труп. Труп без крайници, чак пък с крила! Защото ходенето по земята с тези крайници не ти се отдава- от таз в оназ плява. Защото ръцете ти са твърде къси да стигнат истинското слънце,слънчице. Ще речеш и ти защо ли те наречам така? Не знам. Може би е от желязото, стоманата в мен ,което е нещо много различно от слънцето, от топлото. И все пак бих се стопила. Бих се стопила, но няма го огъня, няма го, слънчице!Около мене само въглени, изгоряли слънца. Затова те създадох теб, слънчице.Теб, което не виждам,което не топлиш,което не грееш....което те няма.
Стоманата във мене кой ще разтопи, няма чувства, няма и сълзи, няма обич, любов, сласт... Не се живее само с секс и страст!!!
Брой мнения : 1348 Интереси : izkustvo Любим сайт : Registration date : 22.07.2006
Заглавие: Re: ДУШИ Вто 10 Юни - 12:07
ДО КРАЯ Вървя. Напук на всичко, нагоре вървя, няма да спирам, дори да греша. Усещам целувка разбита в дъжда, подавам ръка, не спирам, така вървя, продължавам и всичко забравям. Тъга ме прегръща, забърквам се с нея, мъгла ме обгръща, желая, копнея... Рани забравям, не ме боли, сядам, отмарям, пак тръгвам, дали ще открия сърцето без болка, което ще ме направи красива, добра без правила? Истински искам, повик, игра, победа една, любов, светлина... Ще стигна до края, там на върха, доволна, щастлива, красив сън ще заспя!
секирата Божество
Брой мнения : 1348 Интереси : izkustvo Любим сайт : Registration date : 22.07.2006
Секси си и те желая до безумие, не ще използвам сладкодумие, ще те прегърна и целувам цяла в ръце ми ще се гърчиш полудяла от сластен, страстен огън, като лава ще те заливам моя Гала! Ще моля пак да ме целунеш не за последно дето искам, ще го направя, ще те целуна и после пак ще искам, искам.....
секирата Божество
Брой мнения : 1348 Интереси : izkustvo Любим сайт : Registration date : 22.07.2006
Слънце ме гали, с очи пали слънчеви, мили коси ми, живи. Снага извила, лозица свила в сърце болно, морно... Кат птиче волно полита моята душа красива да търси сродна душа, мила.
секирата Божество
Брой мнения : 1348 Интереси : izkustvo Любим сайт : Registration date : 22.07.2006
Заглавие: Re: ДУШИ Вто 10 Юни - 12:17
ЗА КАКВО СЕ БОРИМ, ЗА КАКВО ГОВОРИМ?!
Ближи си сладоледа и не ме закачай, анонимен си, с мен се не подкачай! В този океан от мъже, жени- обратни и нормални, скучни, тривиални, некадърност цепи интернета наш, нереалност гепи сестра, брата наш. За ква любов говорим? Всичко е лъжа! За какво се борим? Да свалим слънца? Колко мъка ,Боже, по света голям, с секс се разтоварва народ отвън презрян, мисли си ,че бяга от проблемите си, това не помага, губи времето си. С секс, разврат, лъжи, пълнят интернета, правят го дори малките хлапета. Големите ги учат, пример як им дават, простотии ручат! Какви хора ще станат?