ДУШИ

ДА ОБИЧАШ

Стивън не беше шофирал по такъв хлъзгав път.Валеше като из ведро. Чистачките на колата скърцаха, а това го дразнеше още повече. Току що беше се разделил с любовницата си - така я наричаше пред хората, а на саме си я глезеше -моето момиче. Този път връщане назад нямаше, тя много искаше.Искаше го целия, само за нея. Той дълго се бореше за т.н. свобода според неговите разбирания. Искаше и семейството му да си е наред - жена му да си стои в къщи, да домакинства и гледа детето, но и Нора да му е под ръка, когато поиска. А понякога да е свободен да излезе и с някоя нова звезда, която срещаше по баровете най често. Жена му просто го търпеше, имаше дете, а и той носеше парите. Но тази Нора за какво се мислеше? Нищо не му даваше, само се харчеше по нея. Той не е свикнал така. "Дай ми да ти дам" - нали имаше такава приказка и Стивън държеше на нея, но само след като му поомръзне въпросната дама. Не можеше да си прости, че си загуби времето с тази червенокоса лисица! Поне той така си мислеше.
Тя не му струваше много, на по младите жени даваше вече пари, а за нея някоя дрънкулка и много рядко я водеше на вечеря.Харесваше му в нея това, че не беше материалистка, не се опитваше да му рови из джобовете и въпреки , че я дразнеше с пари тя не ги пипаше, дори на заем не искаше.
И сега, като си караше така колата Стивън се чудеше да се върне ли при нея,
защото наистина тя беше почтена и честна жена за разлика дори от съпругата му , която му претърсваше редовно джобовете и си взимаше от парите му. А той отделяше и и даваше всеки месец доста голяма сума за нея и за детето.Не се свърташе в къщи, вечно по пътищата и никоя не можеше да му хване края. Така му харесваше да живее и никой не можеше да го спре.Освен парите! На тях много държеше, затова и бизнесът му не трябваше да пропада. Така си мислеше Стивън и се самозалъгваше в доста неща.Тази Нора обаче не му излизаше от мислите. Не я обичаше, но не може да забрави как плачеше за него и се кълнеше, как го молеше да се върне! Какво унижение, си мислеше Стивън и изобщо не си даваше сметка, че той е виновният.А сега как ще се измъкне от тази лисичка, а няма как да не е такава -толкова години е живяла сама без съпруг, сега тя ще му отмъсти? Питаше се Стивън и знаеше дори как ще стане. Жена му си го знае и няма да и обърне внимание, но сестра и ох, сестра и работила в съда.Това вече си е беля. И той да не знае това , година и половина излиза с Нора. Стивън имаше няколко висящи дела, не е престъпник , но парите го блазнеха. Обичаше да си ги гледа, така на пачки и да ги чете пред жените. С цел или не, кефеше се! Как не съобрази, че Нора не е от простоватите жени, че родителите и са интелигентни хора, но не предполагаше, че сестра и е чак прокурор пък и не е питал, интересуваше се повече от дъщерята на Нора, която работеше в чужбина и и пращаше пари.Нора все плачеше за дъщеря си и с това още повече го дразнеше.
Бездомно куче префуча пред колата и Стивън заби спирачките. Без малко колата да се обърне. Щеше да се убие, като по чудо заради мислите си по тази жена. Но май повече за него си мислеше. Притесняваше се, че ако Нора ще си стои в къщи и ще се измъчва и плаче, то сестра и каквато и да е няма да остави нещата току така. Пък и той глупакът доста неща разказа на Нора най вече за парите си. Късно е да я заплашва, той я избягваше цял месец непременно е споделила вече със сестра си. Пусна си радиото и се заслуша в новините,втрещен в него .Не, това не може да е вярно. Човекът, неговият човек от министерството беше свален от пост. Как така и то точно сега , когато Стивън бе разгърнал бизнеса си и то на два фланга!Пак се сети за Нора и си науми, че тя го е проклела.Но защо тя? Стивън знаеше, че неговия човек крадеше повече от него. Но защо сега, защо точно сега продължаваше да се пита Стивън.Това не му даваше покой. Извади GSM -ма, но беше твърде късно и се отказа да звъни.Още един час и щеше да си е в къщи, но първо трябваше да мине през офиса си.Да си прегледа пощата и писмата, а и да си попише с приятелките си от сайтовете. Жена му е свикнала да се прибира по всякое време.Но тази вечер не му беше до нищо.
То си беше за яд, вече няма кой да го прикрива, да му помага. Явно неговият човек доста се е поувлякъл, че да го изловят.Стивън се чудеше, но се страхуваше за себе си.Когато спря пред офиса нещо му се стори необичайно,имаше много коли въпреки късния час.Да, нямаше грешка -офисът му беше разбит.Нямаше много пари, но имаше много документи и писма.Обля го студена пот! Сега пък това, една след друга неприятностите вървяха. Отиде му цялата нощ, а беше много уморен и изнервен. Добре, че касата беше за параван. Той си имаше друга и не в офиса.С документите ще се оправи някак си, не е фатално. потърси секретаря си, който отговаряше за всичките му работи, но телефона му мълчеше, като никога!След няколко часа полицията си привърши работата и го освободи.
Голямата къща белееше отдалече и му действаше успокоително.
Беше поставил аларма навсякъде плюс двете немски овчарки и всичко беше обезопасено. Този път те не го посрещнаха, което много го учуди.Вратите не бяха заключени. Силен ток мина през тялото му.
Сети се, че жена му не беше му звъняла този ден.Когато влезна в гостната усети, че няма никой в къщата, просто си личеше.Всичко беше на мястото си и една тишина, страшна тишина.Извика, но никой не му отговори. Втори, трети път...пак нищо!Тичаше, като обезумял из къщата си, спъваше се в предмети и врати.Спря погледа си на стената в ъгъла , където беше касата с всичките му ценности.Изтръпна при мисълта, че простата му жена може това да му погоди. Само тя знаеше повечкото от тайните му. И да,касата беше празна.Детето го нямаше в детската, а на леглото му се белееше лист хартия и до него акта за граждански брак. Жена ми е полудяла си каза на ум Стивън и зачете треперейки.Съпругата му го беше напуснала с детето им и неговия най приближен -секретаря. Сега разбра, защо тя настояваше да не взема жена за секретарка. Не е било от ревност , искала е да има съдружник в деянията си. Доста трябва да и е било насъбрано. Колко го е мразила само, а той я подценяваше. Беше сигурен, че може да я убие ако е пред него, но по всичко личеше, че тримата може би са вече извън България.Падна безжизнен на пода и почна да плаче, като малко дете.Най важните документи ги нямаше, делата в съда ще ги загуби, парите, златото всичко го нямаше.Само дрехите и предметите, само те си стояха по местата.
Неговият човек е свален от пост, но сега той гордият, богатият Стивън няма как да не попадне зад решетките. Този път не се сети за Нора, нито за сестра и и това бе негова грешка.Сети се за пистолета си и се надяваше да е там, където го криеше от детето си. И беше там, бяха му го оставили, като че ли нарочно.Нервите му не издържаха и го опря в челото си. Натисна спусъка. Свърши се! Потъна в черна бездна ,без вик, без стон с една въздишка.
На обяд слънце огряваше бялата къща отвсякъде - пуста и онемяла.Двете овчарки се бяха събудили обикаляха двора и виеха.Полицейска кола спря и от нея излезнаха вдовицата, детето и секретарят.Спестиха на детето зрелището и го прибраха в другата кола. Двамата бяха арестувани и по късно вкарани на топло.
Там някъде около къщата увита в черен шал се беше спряла Нора.Очите и бяха подути, лицето посиняло. Беше като сянка, няма и луда. Говореше си сама. Сестра и мина с колата покрай нея и си я прибра.Сега Нора имаше нужда от лекар, но и от нея -вярната и сестричка.

БЕЛЕГЪТ

Едри капки дъжд почукваха по стъклото на прозореца.Женева стоеше изправена и се взираше в мрака.Той беше спрял с колата си долу, точно под балкона на малката къщичка, която е единственото нещо останало от баща и. Майка и отдавна се беше поминала дори не я помни -била е бебо. Така и казваше баща и -единственото живо същество, с което се разбираше. Но ето , че сега него го нямаше и тя трябваше да го замени с Адам -човекът с тъмно червен опел. Познаваха се от това лято, а той напираше и упорито я търсеше всяка вечер.Твърдеше , че я обича и и го доказваше всеки път с букет червени рози.Това за Женева бе достатъчно , никой до сега освен баща и не и е подарявал цветя.Страдаше от комплекси, белегът на лицето достатъчно я притесняваше и напомняше детството и когато, като факел горя подпалена в старата им къща край реката.Къщата изгоря, а тя се спаси, като по чудо! Но Адам не излизаше от колата този път! Пушеше цигарата си и то вътре в колата , което не бе правил никога до сега! Но дали пушачът беше той? В тъмната нощ Женева не разпозна силуетите , но в едно се убеди, че те бяха два.Сърцето и тревожно затуптя и капки пот избиха по челото и. Той не беше сам вътре в колата си. Женева се вкопчи в перваза и втрещена навън изпищя! Другият в колата беше жена, онази същата коята той преди време наричаше своя сестра.Но сега те се прегърнаха и заобиколиха колата убедени , че всичко е наред, после се насочиха към къщата. Какво ли я очакваше още ,Женева тръпнеше и се суетеше. Беше готова всичко да понесе , но не и това, което и сервира той усмихвайки се на прага, след като тя им отвори вратата. -Запознайте се! Каза го толкова убедително , че Женева дори изхълца.Жената до него този път изглеждаше много по красива от първия път, когато я видя от разстояние.Беше отдавна. Не успя да го изслуша, защото в главата и бучеше, а тялото и се тресеше. Усети , че краката и се подкосяват ,но се извини и понечи да затвори вратата. -Няма да те притесняваме, просто минавахме насам и решихме , че е човешко да ти се обадим и да те известим за нашият годеж сега в неделя. Женева се изчерви и се чудеше къде да се дене в собствения си дом. -Тя не беше ли ти сестра? -Не мила, тя ми беше съпруга ! То беше отдавна и не сметнах за нужно да ти разказвам подробности. Женева се олюля и не успя да каже нищо -онемя! Докато се осъзнае така като се появиха двамата изчезнаха. Когато отиде до прозореца колата вече я нямаше и букет рози лежаха в локвата под балкона. Не можеше да диша, усети болка в гърдите. Болка, която познава една тъжна, измамена и поругана жена!Плачеше, проклинаше съдбата, и себе си, и белега! Този ужасен белег. Въобразяваше си , че заради него е пренебрегната от Адам, но вече беше късно за всичко. Тя беше глупачката! Сви се на кълбо на канапето и там прекара нощта цяла обляна в сълзи, молеща Господ да я спаси от тази нейна орис зла.Тя беше белязаната, измамената и пренебрегнатата.Само баща и я обичаше, но това беше минало и не искаше да си спомня нищо, не искаше да е жива. Хлипаше, като малко дете, а вън дъждът се засили сякаш искаше да измие сълзите от очите и!

ДУШИ R_1181811806_CRW_7782a

НИМА Е САМО СЪН?

Тресеше я. Цялата беше мокра и с температура. Не, това не беше просто сън. Ощипа се, жива е. Нима нещата са толкова сложни, нима нищо не зависи от нас хората? Задаваше си куп такива въпроси, на които не можеше да си отговори. Няма повече сън, свърши се със съня тази нощ. Така си мислеше Лия и влезе в банята. Обичаше да си пее в банята, но сега не, не можеше. Устата и бяха пресъхнали, в гърлото горчеше. Питаше се за много неща, за които нямаше отговор. Нямаше покой откакто сянката на Ромелия не я напускаше и сред живите , а сега и в сънищата.
И тази нощ сънува кошмарен сън, не можеше да си представи, че това е вярно, че наистина човешката злоба може да убива околните. Знаеше, че красотата и вреди, че там където работи не е за нея , но продължаваше да упорства и да действа против здравия си разум. А той и казваше да бяга, далече от всички тези около нея, далече от тази работа, ако това изобщо беше някаква работа.
Изкъпа се, олекна и малко и запали цигара. Кафето горчеше, не го обичаше така, но нямаше захар. Не посещаваше и магазините, срамуваше се от вида си. Тя, красивата се срамуваше, страхуваше се да се разхожда пеша, дори да пазарува. Навсякъде я сочеха с пръст, а мъжете я оглеждаха, като някое говедо за разплод. Постоянно подмятания, закачки ,следене. Трудно се живее така, си мислеше Лия. Дали затова в сънищата и почнаха да я посещават починали нейни колежки, роднини и то все такива с насилствена смърт и в разцвета на кариерата си. Страхуваше се да не би това да е някакъв знак , предупреждение и за нея. Тя виждаше злобата на околните, усещаше я постоянно и ...все нещо се случваше! Но този път нещата са по сериозни. Погледна се в огледалото и се изплаши, цвета на косата и беше стария,а тя си спомни ,че го бе променила миналата седмица.Това не беше тя, момичето което я гледаше от огледалото нямаше нищо общо с нея, но със Розалия, да. А тя е мъртва! Помисли се за болна, луда и всякаква, дори се щипна по бузката. Нямаше съмнение, тя си е тя, но видът не е нейният. Само белегът на гърдите си стоеше на мястото като че ли доказателство, че това е тя. Обзе я паника, кой щеше да и повярва. Започна да се облича, но като че ли и дрехите не я слушаха, сами се събличаха, падаха от нея. Вече стана страшно! Да, ще се обади по телефона, но на кого? Кой ще и повярва, ако нещата се променят докато дойдат при нея? Най близките и са много далече, нямаше си истинска приятелка пак заради тази нейна красота всички я отбягваха, завиждаха и.Мъжете гледаха на нея само като красива кукла, а това боли, много!
Изведнъж чу глас, гласът на Розалия. Идваше от килера и се чуваше някак си глухо:
-Спри! Никъде няма да ходиш! Ти си избрана, да довършиш това, което на мене хорската злоба и завист ми отнеха. Аз исках да живея,но те начело със жената с име на звезда ме убиха!
Лия се вкамени. Значи сънят е истина все пак. Но защо тя, защо точно нея е избрала.Наистина имаха много прилики, много. Но все пак Розалия е мъртва. Лия не престана да се щипе навсякъде и да плаче. Гласът не спираше, а тя не посмя да мръдне от мястото си така както се опитваше да се облече ръцете и замръзнаха, не можеше да мръдне дори малкия си пръст.
Гласът не спираше:
-Тази жена с име на звезда ми завиждаше докато бях жива! Тя и сега върви по моя път с помощта на нечестни начини и оракулства. Моите мечти, а тя ги знаеше, сега тя ги постига, в този свят тук на Земята, където властват парите. Тя наистина се сдоби и с много пари, опитва и славата да си купи. Ти и аз трябва да я спрем, да ги спрем....
Лия не вярвяше на ушите си, познаваше всичите тези лица,за които и говореше гласът - мъртви, живи, но не разбираше как да контактува с тях.
Страхуваше се. Явно някаква борба се води между тях, духове ли бяха?! Но защо намесваха и живите, защо точно нея?! Трябваше да отговаря само с да, трябваше да изпълнява каквото и нареждаше гласът.
Беше пълнолуние, това още повече я стресираше. Но намери сили, събра кураж и попита:
-Защо точно мене избра? Аз си имам моя съдба, не искам като теб да умра?! И това направо го изплака, изпя и падна на пода....заспа!
Колко е спала не помни, но я събуди телефона, както и предполагаше това беше майка и. Успя да и обясни набързо за съня си, цялата ситуация. Разтревожи и нея. Майка и беше категорична, настояваше да се прибира в къщи и то веднага. Да напусне големия град. Да напусне работата си и ако може да замине за известно време далече, далече от близки и познати. Лесно и бе на нея да дава акъл, си мислеше Лия, но в в действителност нещата са много сложни.Не става то току така всичко с магична пръчка. Поуспокои майка си, все пак е ден -почти обяд и всичко е тихо и спокойно около нея. Мислеше да смени и квартирата, дори беше уредила всичко, но дълбоко в себе усещаше, че това не е причината за тези неща, които и се случваха напоследък. Беше ходила и на лекар, все тази. Нищо не и откриха, просто по чувствителна, емоционална душа е. Все това и припяваха всички на един глас.
Трябваше да излезе имаше доста работа да свърши, а се чувстваше изморена и нямаше никакво настроение за шопинг.
Отваряйки входната врата, на прага видя едно бяло коте, точно такива каквито тя най много обичаше.Живееше в кооперация и незнаеше някой да има такова коте. Погали го, а то измяука жално и побягна надолу по стълбите. Сякаш я канеше след себе си. Лия тръгна след него,беше спокойна, все пак това е животинче и толкова красиво и мило. То я водеше
по пътя за работата и, а днес тя беше в почивка. Когато влезе вътре се наложи да го прибере в найлонов плик. Всички я гледаха учудено и я отбягваха. Това не я учуди защото бе свикнала на пренебрежението, на завистта, на интригите и номерата, които понасяше заради любовта си към професията. Но този път беше по различно. Заболя я много! Видя жената с име на звезда, за която гласът я предупреждаваше. И то в нейния кабинет. Наглост! Дори с нейната чаша си пиеше кафето. В този момент и притъмня пред очите и поиска да каже нещо, но онази...я изпревари:
-От днес съм назначена на твоето работно място, оправяй се както можеш.
Харесах си чашата ти!
За спомен ли мия даваш или искаш да ти я платя? Пет лева стигат ли ти?
Лия не можа да каже и дума, побягна към изхода и отвън се обади на началника си, който потвърди новината и я покани за разговор. Не пожела, нямаше сили, отложи го за друг път , така му и каза.
Нямаше по близко същество до нея освен котето.Извади го от плиака, плачеше и го целуваше. Като че ли, очичките на животинчето се напълниха със сълзи, замяука жално и се сви в прегръдката и.
Изведнъж реши да замине, където и видят очите , с котето пратено навярно от Розалия. Така си мислеше и се надяваше да е така.Когато наближи квартирата си котето скочи на земята и заподскача. Пред входа беше спряла една голяма хубава кола, а в нея млад, красив мъж:
-Хубава жена и сладко коте, какъв късмет! -каза мъжът и отвори вратата на колата.
На Лия свалячи и бяха омръзнали и не се спря, но котето стоеше до колата, не мърдаше. Тогава тя си позволи да заговори с мъжа, разбра се, че е роднина на Розалия, но не е знаел изобщо, че са се познавали. Лия не искаше да се затормозява повече, но и не искаше повече да мисли за онзи сън, Розалия и жената която и отне работата. Не искаше и да го споделя с никого, най малко с непознат. Но мъжът упорстваше, търсеше начин, искаше да я спечели, видно беше. Предлагаше и любов, работа, пътуване, всичко -като в приказките. Лия бе лъгана често и този път не вярваше, но се чувстваше толкова объркана и самотна, че прие поканата за вечеря.
Две свещи на масата, вино... и всичко каквото прави една вечеря, една среща красива.Лия се чувстваше прекрасно. А той я гледаше право в очите и като че ли всичко знаеше за нея.Само кимаше с глава, когато тя разказваше за детството си най вече.Изпроси си една целувка с тоста за нейно здраве. Да вярва ли и този път, питаше се Лия или още утре да замине, далече от този голям град и зл хора? Но този човек и вдъхваше надежда, хвана се в него като удавник за сламка и реши да остане с него.
Защо точно с него и тя не знаеше, дали заради котето, което си го избра..
Беше категорична и вътре в себе си усещаше привличане към мъжа, който познаваше от няколко часа. И реши на часа, ей така. Утре заминава с него, с тази кола. Знаеше, че всичко е съдба.Лекомислено или не, не я интересуваше.Досега всичко е правила с много разсъждения, с недоверие към хората.Сега не, няма да постъпи така и беше убедена в силата на решението си.
Клончето от липата галеше лицето и, а ветрецът свирукаше в клоните песента... тази, нейната песен от миналото. Тази песен, която си пееше тогава в банята в онази квартира, където чу за първи път гласът на мъртвата Розалия. Лия се усмихна, погали личицето на дъщеря си и я целуна по нослето.Толкова дълго чакаше това дете. Дали случайно или не, но момиченцето много приличаше на Розалия, същите червени бузки и живи очички. Лия изтръпна при тази си мисъл и се зарече никога да не мисли вече за това. Всяка година редовно ходеше на гроба на Розалия и палеше свещичка, молеше се за покой на душата и. Откриха се виновниците за смъртта и, дори и късно. Жената с име на звезда не се спаси, въпреки парите си, покоси я най страшната болест на века...
-Хайде, идвайте да обядваме!
Деян се тревожеше, че Лия все по често оставаше сама с дъщеря си.Обичаше я и му личеше, че е щастлив. Направи щастлива и нея, поне така си мислеше той. Но дали беше щастлива тя? Бяха и отнели мечтата -любимата работа. Сега си имаше дом, семейство, работа, страхотен съпруг и красива дъщеричка. Пари не много,но достатъчно, за да живеят нормално. Беше се увлякла и не усети, че дъщеря и не е толкова малка и разбираше всичко:
-Защо плачеш, мамо?
Лия избърса сълзите си, прегърна дъщеря си и се отправиха към кухнята, откъдето идваше страхотната миризма на любимото и ястие. Деян се беше научил да го приготвя по добре и от нея.
Все пак рибата е много полезна. И за котките.

ДУШИ I_1186563416_Alex2

РОСИ И ЦВЕТЕТО

Дишаше тежко. И слънцето не виждаше. Над него някаква ламарина, притискаше го. Около него нямаше нито една тревичка, дори бодил! Самото то се чудеше как се е появило и то тук на бунището.Самичко.
До него най близкото растение беше един храст шипка. Жив човек не минаваше от тук, а то искаше хората да го гледат, да му се радват, като на красиво цвете, такова едно крехко, нежно, с приятен аромат и ухание. И сега дочу бръмченето на товарните коли и камиони, които не спираха да стоварват пръст, боклук и какво ли не около него. Тази ламарина го предпазваше, сякаш нарочно някой я бе поставил.
Беше като негова къщичка. Миналата нощ го спаси от силния вятър. Плачеше му се, но нямаше сълзи, а и скоро не беше валяло. И този път си мислеше със страх дали ще оцелее, дали ще бъде затрупано с какво ли не.Страхуваше се. Изглежда и шипковият храст се страхуваше за него, защото при всяко бръмчене на камионите се надвесваше все повече към него
сякаш го милваше. Но този път бръмченето беше много силно. Цветето настръхна. Шипката направо се беше превила цялата над него, а ламарината някой я отмести и извика силно:
-Я, какво красиво цвете! Как е попаднало тук?!
Едно момиченце, красиво с живи очички се взираше в лицето на цветето и се радваше, радваше се и подскачаше от радост! Беше дошло с татко си с камиона.
Цветето съжаляваше за ламарината -неговото прикритие. Ами отсега нататък кой ще го пази от ветровете. Но си помисли и нещо друго, което му се стори много страшно. Ако момиченцето реши да го откъсне, да го прекърши? Изтръпна за миг, но се успокои, защото чу как бащата извика на име момиченцето и говориха дълго. Роси плачеше и гледаше към цветето. Дойдоха и двамата, като бащата носеше лопата и ....чудо! Цветето усети, че е като птица без корени, но нее! Имаше си ги, бяха си на мястото. Сложиха го в една малка кофичка и хайде в камиона. Роси беше щастлива, целуваше татко си и подскачаше от радост. през целия път държеше кофичката с цветето в скута си. Цветето успя само за миг да зърне шипковия храст, който вече не беше така приведен, като че ли му махаше с листенца за
сбогом. Най сетне пристигнаха пред една голяма къща. Но имаше градинка и цветето се успокои. От къщата излезе една красива жена, която пое кофичката и не спря да се учудва. След много приказки решиха да посадят цветето в градината до беседката. Така и сториха. Няколко дни цветето се бореше със себе си, да свикне с новия си живот. И .....успя! Помогнаха му хората. Всеки ден Роси идваше по няколко пъти да му говори, пее и да му милва листенцата. Като че ли забрави розите. Беше забранила на децата да газят градината и да пипат цветето. Всяка вечер беседката беше пълна с хора, които нямаше как да не го забележат и да му се порадват. Имаше и едно голямо куче, което пазеше къщата, а и външната порта се заключваше. Кога си е мислило то, че толкова много хора ще го искат и обичат! Но Роси не го даваше! Плачеше и крещеше с все сила при опита на брат и да прекърши цветето. Момчешка му работа! А кучето, това куче беше много интересно, всяка привечер като че ли нарочно приклякваше до цветето и го гледаше с навлажнелите си очи.
-Съжалява ме! - мислише си цветето.Не съм на бунището, но пак съм самичко. Розите и другите цветя не ми обръщат внимание. А добрите хора само ми се радват, но само Роси се грижи за мен.
Една вечер цветето чу силен вик -
-Остави ми цветето, моля те! Само него не! Моля те!
Искаха да разширяват градината с още рози, големи, хубави рози -бодливи!
Само татко и я разбираше, прегърна я и заедно останаха в беседката до сутринта. На сутринта майката и братчето заминаха за някъде.
Цветето искаше да благодари на Роси, но как? Не можеше да говори, да пее! А може би е можело някога?! Една сълза от очите на Роси се отрони и падна върху листенцата на цветето и ...чудо! Разпукнаха се две пъпки, два цвята като че ли подарък за Роси и таткото.
А денят беше слънчев и ясен, никакви облаци, никакъв дъжд. Никакъв шум и бръмчене на камиони. На цветето му стана мъчно за шипковия храст и ламарината, но усмивката на Роси го сгря. Беше вече красиво, много красиво цвете, не приличаше по нищо на големите бодливи рози.
След няколко седмици майката и братчето на Роси се върнаха и не можаха да познаят цветето. Радваха се и те, а цветето се чудеше възможно ли е това! Това което стана с него си е цяло чудо! Погали с листенца лицето на Роси и се обърна изцяло към слънцето, което се усмихваше и сякаш му казваше:
-Расти, цъфти, радвай добрите хора с красотата си!
И то цъфтеше...

ДУШИ G_1187028458_S5030769_4

СЛУГА НА ДЯВОЛА

Обичаше се! Толкова много се обичаше, че колкото пъти минаваше покрай огледалото все се поглеждаше и се наслаждаваше най вече на голямата си уста! Толкова красива я намираше, а и ръчичките си накичени с поне 5 златни пръстена. Какво като го имаха за мъж, падаше си по женските нещица в този живот. На първо място по интригите -не можеше без тях! Животът го бе изстискал и обрулил толкова много, сега защо той да не прави същото на другите?! Отнеха му и любимата -тя сама си замина. Лек и път си казваше и продължаваше да се наслаждава на гънките на долната устна.Винаги я подлагаше така, както подлагаше и себе си ,както подаваше и парите си, когато трябва да си направи удоволствието да нарани беззащитен човек, просто да си направи харашото. Усещаше, че се изражда, но не можеше да се спре , хранеше се с болката на другите, с тяхните чувства. той просто нямаше чувства...вече! Като че ли?! И всичко заради тази съдба, този Господ дето той ненавиждаше, защо ли и сам не знаеше. Господ му беше виновен за всичко, за късмета в живота, за некадърността му във всичко, дори и с жените.
Днес му престоеше страхотен ден, особено в интернета. Там плуваше в свои води, като анонимен. Това е велико, който го е измислил. Разтоварваше се и изхвърляше цялата си отрицателна енергия, омраза. Пък нека я поемат глупаците, никой не ги е викал там с покана. Хранеше се от болката им, кефеше се, че ги дразни, ядосва, просто се чувстваше превъзходно, като истински вампир. Най много го дразнеха тези, които не криеха самоличността си, бяха честни открити пред всички. Това той не можеше да им прости, мислеше си, че търсят слава, която той никога не може да постигне, защото просто нямаше с какво. Имаше дамо една "хубава" уста и ръчички. Благодарение на тези ръчички, които знаеха къде да пипат, сега ако не много поне достатъчно парички посъбра. Повтаряше си за самоуспокоение, че нямаш ли пари -никой не си. Най му олекваше, когато псуваше и то непознати дори навън по улиците.Беше сигурен, че няма да спре, защото така се хранеше,а обичаше много себе си. Трепереше за живота си, за името си, не смееше да го казва и пише открито почти никъде.
Какъв парадокс, убиваше другите, убиваше в тях това, което са постигнали с много труд, постоянство и честност, а всъщност точно така той живееше и се самовеличаеше.
Днес преди да седне пред компютъра трябваше да се справи и с този нахалник над него от осмия етаж. Пет дни монтира един климатик, пречеше му, дразнеше го шумът , бормашината...та и този плешив старец. Дали защото си имаше семейство и всичките горе са като в дядовата ръкавичка. И за тях им е измислил нещичко....
Така както се наслаждаваше на себе си и си говореше сам някой му извика на име. Ето това го побърка, да чува името си от който и да е!
Навлече халата и излезе на терасата. Пак комшията, пак с този климатик!
Не, тази няма да стане да се оправя сам и да не го моли за туй онуй. Отряза го както с никой до сега не се е държал. Днес поне няма да му пречат, спря им работата горе и се гордееше с това. Дори си пусна музика и подскачаше ритмично, това поне можеше.Ще си пусне един душ, кафето и в интернета.
Най хубаво му беше когато е в банята и там имаше огледало,такава една луксозна направо! А плочките си ги беше свил от един склад преди време , направо ценност си бяха.Пееше си, оглеждаше се и си повтаряше колко е велик и колко хора може да спре, когато си поиска и както си иска. Комшията наистина му качи настроението, радваше се че няма да сложи поне днес тъпия си климатик и то заради него. Чудеше се на себе си откъде тази сила
да гази, мачка, унищожава. Хайде желанието си го е имал винаги, то си е откакто се помни, но няма наистина кой да го спре дори Господ, с който все го плашеха.И изведнъж.......тряяяяяс!
Падна, строполи се, чехлите се подхлъзнаха точно тези чехли, които комшията му беше подарил за нов апартамент. Дори беше забравил, че са от него. Бяха му много удобни, не бяха и български, от някъде ги беше донесъл
нали все пътуваше по държавите.
Но лошото продължи, не можеше да стане, виеше му се свят! Опита се веднъж, втори път и все падаше, а нищо не го болеше. Викаше, крещеше, но никой не го чуваше или не искаха да го чуят. Защо не се сети да спре музиката поне като влизаше в банята....но вече беше късно за размишления.
Пред очите му притъмня, нищо не виждаше, задъхваше се при жалките си опити да стане. Не, не може съдбата да му изиграе този номер! Нещо лепкаво по ръцете си усети...кръв ...позна ...неговата. От устата му, от хубавата му уста изтичаше неговата кръв, какъв ужас! Нима ще умре?!
Нямаше време повече да мисли, защото усети, че потъва в бездна, усети страшна тежест в гърдите си, не му стигаше въздуха! Умираше! Привидя му се образа на комшията и го напсува с последни сили.
Не посмя да изрече името Господне, не пожела и да се помоли. Умря сам в банята, прегърнал чехлите, с лице обърнато към огледалото цялото в кръв!
Страшен гръм отекна , небето се раздираше -трещеше! Беше настъпила нощта. Никой не се сети за него, никой не разбра какво стана.Изгасна осветлението и всичко потъна в мрак и тишина! Дяволът! Да, той беше тук с мисията да вземе своя приятел, да го отведе там където му е мястото, в необятното царство адово!

http://zazz.bg/play:09462676

ДА ОТКРИЕШ СЕБЕ СИ

Вън фучеше силен вятър -направо виелица. Петра се беше сгушила до съпруга си и се чудеше как да прогони мисълта за децата си. На всичко отгоре камината гаснеше, а той вече спеше не, ами направо хъркаше! Пак тя трябваше да ходи за дърва. Чудеше се милата как можа да го изтърпи толкова години, но първо се питаше как се омъжи за него. Нито е умен толкова, нито красив, а на всичко отгоре и мързелив. До сега тя изнасяше всичко на плещите си, тя отнасяше и неприятностите, които валяха една след друга в семейното огнище. А него нищо не го вълнуваше, освен кучето.И то поне да беше някоя голяма порода, ами то един пудел. И тази вечер, докато се не успокои, че на Чочко му е добре до камината Марин не заспа. И двамата си приличаха, само дето Чочко имаше четири крака, но пък нямаше такива големи и черни мустаци, като стопанина си. На Петра от всичко и беше писнало. Беше свикнала да слуша кавгите на комшийте, чешмата в кухнята, която капеше при затворен кран, а Марин все отлагаше да я оправи, телевизорът , който пръщеше при усилване на звука. Но най много я дразнеше миризмата. Че то кучето не миришеше така, както неговите крака!По доктори го води, що мазила накупи, що обувки смени и все тая. Не става и не става. Къщата не може да проветри след него. Ами сега в тази виелица, само за проветряване е! Не беше лесна работа това с неговите крака. И това от няколко години насам го получи.
Да беше магаре да го заведе на пазара да го продаде, ами то човек се родило пък и баща на децата и. Мислише си Петра, напрягаше си мозъчето и се чудеше как да измъкне GSM -ма на Марин да се обади на дъщерята. Той не даваше да му се пипа GSM -ма, а и разбуди ли го няма да я остави после на мира, ще я увиква цял час. Така както се чудеше и размишляваше надълго и нашироко на вратата се почука. И кое време беше, вече минаваше 22.00 часа.Имаше и звънец, но и него Марин не оправи.
-Кой ли се е сетил по това време? -питаше се Петра и се изхлузи мързеливата от завивките.
-Петро, тук ли сте? - викаше и комшийката, която друг път спеше по това време.
-Стига вика, Марин спи! - скара и се Петра.
Когато отвори вратата, Петра онемя! Кичка не приличаше на себе си, беше цялата мокра и трепереше от студ. Нямаше как, пусна я вътре и и предложи да се изсуши на камината. Дори и даде сухи дрехи. Синът и взел ключа, че неговият го забравил в службата и тя досега четири часа го чака да се върне.Беше обиколила в квартала всички магазини и кафенета, все тая. Само дето се е намокрила и премръзнала. Но краката и бяха сухи, което зарадва Петра. Направи и чай и почна да я разпитва. Усещаше, че нещо става у тях, ама нали не е нейна работа се чудеше откъде да започне. Кичка живееше сама със сина си и беше кротка и скромна жена, но знае ли човек?Жената не издържа и почна сама да плаче и занарежда, че това нейното дете не си знаело бащата, че той не го е виждал от бебе, че не можела сама да се оправи с него най вече сега, когато е станал голям мъж. И все питаше за децата на Петра и за Марин. Накрая стана ясно, че ще трябва да я слага да спи в детската на леглото на дъщеря си.
Вън продължаваше да вали силен сняг и така плашеше Петра, че пак се размисли за децата си. Сви се до Марин и заспа.
По някое време усети Чочко до себе си, търкаше се в завивките и скимтеше. Нямаше да му обърне внимание, ама се зачуди как Марин не е скочил, та той умираше за кучето. Потърси Марин с ръката си и изтръпна. Нямаше го. Сети се за Кичка и тръгна към детската. Беше два часа след полунощ. Дочу говор и замръзна на мястото си. Най малко очакваше това. Кичка хлипаше и се молеше на Марин да заминели някъде.Едва издържала вече.
В първия момент на Петра и прекипя и и идваше да влезне и да ги разпертушини, но размисли и намери сили да се спре. Трябваше да разбере още неща, а те бяха доста и все шокиращи. Кога Петра си е мислила, че тия двамата са се познавали още преди брака и с Марин. Пък и другото, да се разведе заради женен мъж! Преди няколко часа и ревеше от съпруга си, че не се интересувал от сина си. Петра се чудеше на себе си как може да е толкова глупава и наивна! В съзнанието и изпъкваха минали неща, особено голямата и "ваканция" на село, когато гледаше крави.Пак за децата да има пари, да учат. Тогава Марин си стоеше в града и се беше загладил, подмладил. Сърчицето на Петра се късаше не толкова от мъка, а от злоба. Самата тя не се познаваше. Като си помисли, че и парите които изчезнаха, а не бяха малко, може да ги е дал на Кичка съвсем откачи. Искаше и се да ги подпали живи вътре в стаята. Не можа да издържи и на стенанията им, затова се прибра в спалнята.Опитваше се да се успокои и да го изчака. Но явно нещата бяха сериозни щом са рискували да се любят пред нея. Чудеше се на себе си защо е толкова кротка. Тя -щурата, бясната! Не можеше да се познае! А и той с тези миризливи крака, любовница да си има и то под носа и. И си живееше спокойно, жената и любовницата му са до него. Работата му работа, децата да се оправят, тя Петра да тича по тях -майка е.
Петра си помисли дали без Марин ще може да живее и да поддържа къщата. Ами и децата и хората като разберат? Навярно някои вече знаеха. но си излиза , че тя Петра е по никаквата от тази помакиня Кичка. Беше чувала , че помакините са големи любовници, страстни , но най вече много хитри. Не искаше да приеме, че Кичка е от тях. Поплака си и реши най умното, поне според нея. Хапчетат бяха до нея, взе едно, две и знаеше, че ще заспи и то за дълго, но няма да умре. И на работа тъкмо няма да ходи, за кого и за какво да блъска? Друго не мислеше в този момент искаше само да си спести унижението на пранебрегната и измамена и то от съпруга си. Пък и комшийте щяха да си помислят, че щом Кичка открито спи у тях наистина няма нищо с Марин.Преди да заспи усети върху себе си хиляди погледи на близки и познати, които сякаш и се смееха на нея -умницата.
-Върви, че обичай и вярвай вече! - си каза на глас Петра и се унесе. Заспа.
Събуди се от плесниците на Марин, който се беше изплашил, че Петра закъснява за работа.Ами и него ще уволнят, трябвало да пътува по работа. Петра не чуваше, не виждаше нищо, но разбираше накъде бият нещата.Попита за Кичка. Марин и каза, че синът и дошел да си я прибере към шест часа сутринта и след това се налагало да го укротява.
-Не се и срамуваше мизерникът! -мислеше си Петра. Нищо не му каза и започна да се приготовлява за работа. Но състоянието и не позволяваше да работи с машини. Изпрати Марин и се отпусна на леглото. Чочко я гледаше жално и милно и се търкаше милостиво в нея. А тя не можеше вече да плаче. Сети се за майка си, която я учеше , че за мъж не се плаче.Права беше.Това дето го е най мразила стана в домът и. Да търпи фиктивен брак. Трябваше да се пречупи в името на децата. Ясно беше, че Марин е отпратил Кичка и дано завинаги. Той бяга от главоболия, а и синът и навярно знае.Той беше като повечето мъже, плашеше се от жени, които му се весят на врата и го обичат до втръсване.Не трябваше да занимава и децата с този случай.То това си е работа между нея и Марин. От днес ставаше друга. Реши го изведнъж и започна да си реди дрехите в пътната чанта.Написа два три реда на Марин, че заминава при дъщеря си. Тя и без това доста време и се молеше да иде да и помогне, че си местела квартирата. Щеше да остане време за Петра да иде и за малко на гости на братовчедка си чак в Ямбол. Взе колкото имаше пари и тръшна вратата след себеси. Мина през работата си и пусна неплатена отпуска. Чувстваше се, като птичка лекокрила, както пишеха поетите. Беше спокойна и знаеше,че не е тя виновната. Знаеше и се надяваше да е щастлива.....вече!
Слънцето толкова силно печеше, че Петра си беше нахлупила чантата на главата. Плати на таксито и тананикайки стара мелодия примъкна чантите си към входната врата. Комшийките, я гледаха като попарени. Това не беше оная Петра -мърлявата и огрухана. Беше станала мацка и то за няма и месец. Най голямата клюкарка я посрещна с думите , които Петра едва разбра, а и не искаше.
-Ма Петре, знаеш ли, че Кичка и синът и се изнесоха.
Продали са апартамента, синът и бил затънал в дългове и го заплашили, че ако не върне парите ще го убият.
Петра се изсмя вътрешно. Знаеше, че синът на Кичка не струва, но чак до там да е стигнал не и се вярваше. Разбра истината. Маринчо, мъжът с две жени, сега е останал без една. Стана и весело, по точно безразлично. За нея той беше вече един от всичките, само дето децата и са от него. но на нейните години това вече не е важно. Прибра се в къщи и не се очуди. Жилището беше в отвратителен вид -мизерия! Не е пипала женска ръка. Пусна си един душ. Водата се стичаше по нея и измиваше всичките спомени от несполучливия и брак. Нямаше зе какво и за кого да плаче. Беше и леко и безразлично.
Нагласи се и отиде в общината. Отдавна и обещаваха по добра работа. Тя също си имаше връзчици, но все се сремеше, не искаше по този начин де се урежда.Сега се налагаше, трябваше да помисли и за себе си.
Вечерта Марин се прибра весел, че има жена до себе си. Разбра и за новата и работа , от което не остана доволен и несъзнателно се зае да чисти жилището. Петра беше много уморена от пътя и си почиваше масажирайки краката си. До нея Чочко се галеше и я гледаше доволно. Тя му беше донесла кокалчета от тези дето са за игра.
Петра си мислеше вече други неща, не за Марин и децата. Мислеше си кога ще минат две седмици, че да иде пак до дъщерята и до Ямбол. Там я очакваше нейната стара любов от гимназията, вече посребрял но все още хубав и запазен мъж. Бяха се разбрали, че само тя ще идва там, когато можеше. Беше влюбена, като ученичка и и личеше. Очите и блестяха, снагата и беше станала, като на газела. Хвърчеше, не вървеше!

ДУШИ Pppphl5

ПЪТ КЪМ РАЯ

И тази сутрин Стела се събуди сама.Това повече не можеше така да продължава!
Нямаше сили да се бори със съдбата и с него също. Беше си внушила че той, че
само той е мъжът за нея, че само той може да бъде баща на децата и един ден. Мечтаеше си за момиченце с руса плитка, дори си го представяше -едно такова с живи очички. Не бе задължително да има неговите студени, сини очи. Но нещо не се получаваше.Вече пета година е с него, а желаната рожба я нямаше! Беше сигурна,че затова Наско не бърза и с брака. И двамата не държаха на тази подробност, но все пак детето трябваше да има семейство. На това тя най много държеше.Беше се втренчила навън през прозореца и като че ли искаше да накара слънцето да изгрее. Но вън бушуваше буря! Капките чукаха по стъклото на прозореца и като гвоздеи се забиваха в сърцето и. Пак с колата е излезнал, което означаваше, че скоро няма да се върне.Може би пак късно вечерта? Питаше се сама и сама си отговаряше.Знаеше не, но усещаше,че от доста време Наско бе станал затворен в себе си, почти не говореше.Беше много умислен и не искаше да слуша дори любимите си рок състави.Избягваше погледа и когато тя го целуваше. Не я беше забравил като жена, но някак си всичко се беше превърнало в навик от негова страна. Болеше я много! Тя го обичаше истински.Всички и казваха, че трябва да се отпусне за да е щастлива, да направи и него щастлив. Но той не и даваше тази възможност.С всеки изминат ден той се държеше по странно.А тя го обичаше, толкова много го обичаше! Дъждът валеше...В душата и цели пороища я заливаха.Стана и студено, адски студено. Усети, че краката и се подкосяват, но не падна.Бавно се свлече на пода и....утихна. Големи, бели петна пред очите и я заслепяваха,чуваше крясъци, звуци някакви и ...толкоз.
-Стела, как си миличка? -дочу в просъница името си.
Отвори очи и занемя! Огледа се, разбра ,че няма лъжа и измама.Беше в болница.Само една сестра се суетеше около нея.Чу пак този приятен мъжки глас,който много приличаше на гласа на Наско.Стана и приятно, но мъж нямаше в стаята.Защо? Къде е Наско?Какво ставаше с нея? Надигна се,но и се зави свят и падна обратно в леглото.
-Стела, кажи че си добре! Аз го виждам, но искам ти да ми го кажеш.
Не, това вече беше прекалено! Стела събра всички сили и извика:
-Сестричке, защо съм тук? Сами ли сме?
Медицинската сестра рязко се обърна към нея и я изгледа с пронизващ поглед.
-Спокойно, драга! Сега ще ти бия инжекцията и ще заспиш.Имаш нужда от сън, от много сън.
-Не, не искам да спя! Не ме приспивайте, кажете ми къде съм?Какво става с мен, къде е Наско?
-Няма го Наско! Не ти и трябва, миличка!
Сега не е момента да ти обяснявам защо си тук. Жива си!Това е най важното.Сега спи, нужен ти е сън.
Стела неможа думичка повече да каже, затвори очи и потъна в мрак и тишина.
Слънцето надничаше между клоните на брезата.Там някъде пееше птичка и се чуваха гласове на деца, които играеха на дама. Чаят беше изстинал, а Стела го обичаше горещ нищо че беше лято и доста топло. Беше седнала на пейката в беседката подпряла с ръка брадичката си и наблюдаваше играта на слънчевите лъчи с листата на брезата.Сякаш танцуваха някакъв непознат, невиждан танц.Люлеехе се в ритъм, а Стела толкова искаше да им пее, но не можеше.Сърцето и плачеше! Трябваше да се радва,че е жива, че разбра доста неща за живота, за измамата и лъжата, за мъжете. Не се радваше вече, но и не плачеше. Очите и пресъхнали гледаха нагоре между клоните и там виждаха само едно -лицето на Наско.Този нейният Наско, този на който тя вярваше безпрекословно. Този Наско, който за нея би трябвало да е мъртъв. Където и да е сега той е щастлив, навярно защото нея я няма. Тя вече не му дотяга с присъствието си и с любовта си.Все още не се беше освободила от спомена за онези дни , когато едва не умря и то по негова вина. Все още не можеше да приеме за истина това, което животът и поднесе.Това, че точно той желаеше нейната смърт! А тя искаше деца, много деца от него.Обичаше го, беше му вярна и предана.Все още не можеше да повярва, че всеки ден е поглъщала отровата със сутрешното кафе, с водата, с храната...Все още не можеше да повярва , че е жива, че е оцеляла. Определено Бог има заслуга за това, за това да е жива сега и да се радва на слънцето и природата. Но хората, хората за нея бяха друго нещо -герои от някакъв филмов сериал, който тя не признаваше.Не признаваше нито режисурата, нито сценария.Артистите бяха за нея кукли, фалшиви човечета на батерии.Стела познаваше и истински човеци, срещна ги когато умираше, когато се прощаваше с този свят, там в болницата. Но те както и няколко приятели от детските и години са твърде малко, за да си промени мнението за хората по света.
-Стела, заповядай на обяд! -Чу се глас от къщата , в която Стела живееше от една година със своя съпруг. Вярно че е доста по стар от нея, но я обичаше така както Наско не можеше. Буквално я носеше на ръце.Тя се страхуваше нещо да поиска ,защото знаеше ,че той никога няма да и откаже. А тя искаше само едно-да може да го заобича така както обичаше, а навярно и все още обича Наско.
Но това най голямо за нея желание Ангел не можеше да изпълни, въпреки Ангелската си душа.Той знаеше, че сърцето на Стела все още бие за Наско,
че нощем в леглото скрито плачеше.Знаеше, но се надяваше времето да излекува раните.Уви! Стела се познаваше и знаеше, че това няма да стане.Знаеше,че физически оцеля благодарение на Бога и лекарите, но духовно е загубена. Сърцето и принадлежеше само на Наско.Наско -нейният убиец! Това противоречие я убиваше и не можеше да се справи с болката и с желанието да забрави всичко, да забрави миналото.
Рибата беше вкусна, но тези костици я дразнеха и я караха да мисли глупости.Мисли за живота и смъртта от която Стела не изпитваше никакъв страх.
Ангел беше много добър готвач, къщовник. Този мъж заслужаваше да бъде обичан, да има жена, която да го дари с деца.Първата му съпруга се е споминала още в медения им месец. Загадка! И досега Ангел не поиска да и разкаже как е станало. Но доста време след това той не е искал и да чуе за жена.Толкова време мина, но времето не лекува! В това се бе убедила Стела.
Ангел трябваше да иде до службата по работа, а Стела кротко му обеща ,че ще си полегне да почине малко.Остана сама в къщата, както и друг път, но този път и беше някак си много по пусто и страшно.Усещаше някаква чужда сила в себе си.Усещаше,че нещо я тласка към необмислени постъпки. Знаеше, какво иска. И се предаде! Дълго време стискаше зъби, подтискаше всичко в себе си, защото те сълзите и те свършиха! Не помни от кога не се е усмихвала и смяла на глас.Започна да пее с всичка сила. Пееше онази песен на майка си, най хубавата:
"Ти си ми, мамо, Златица,
със снага вита лозица!"
Всички трябваше да чуят тази хубава песен.Така си мислеше Стела и не и хареса мястото "сцената" откъдето пееше. Не се усети кога и как стигна до покрива, но усети прегръдката на небето. Бяха се появили облаци, наближаваше буря.Същата ще да е като онази, когато се събуди сама без Наско и след това попадна в болницата.
Стела пееше толкова добре, че гълъбите от покрива накацаха по нея, сякаш усещаха желанието и за полет. Искаха да и помогнат с мъничките си крилца.
Светкавица раздра небето! Къщата се разтресе! Стела не пееше, тя оплакваше...Гласът и се сля с воя на бурята и светкавица за последно я освети и поведе по небесния звезден път към Рая. Тя летеше! Нагоре и нагоре! Там където душите не знаеха какво е злоба, завист, омраза.Там, където любовта царуваше!

ДУШИ Cf25c1366cd8b8de

ЛЮБОВ, СЪЛЗИ И.....ЗДРАВ СЕКС!

-За какво се мислиш бе, дръвник? -крещеше с все сила Маня на съпруга си.Тя си знаеше какво и коства досега да му търпи простотиите и изневерите.Когато живееха при единия син и снахата старецът се беше поукротил, но сега пак пощуря по жени.Пари тя не му даваше на ръка.Работеха заедно в една фирма семейна така да се каже.Нека си ходи, си викаше Маня и не и беше толкова за него ами за парите.Тези пари ,които изкарваха бяха нужни на синовете им.
-Никакви жени! Виж се какво самоходно кюфте си!
Всеки ден Маня му крещеше това в очите и имаше резултат,но само за един два дни.После Фильо си знаеше неговата.Особено младичките женички много му допадаха.Помагаше им с някоя връзка тук там, правеше им услуги.Дълбоко в себе си им се присмиваше.Използваше ги тялом и духом.Крадеше от
младостта, от духа им.Зареждаха го с положителна енергия.Но Маня си имаше мерки и теглилки и когато везните натежаваха, блокираше, спираше всичко.
Гледаше го този нейния Фильо един такъв грозноват, грубоват , дребен мъж,а да му се не начудиш на мераците и енергията.Така си разсъждаваше на глас Маня.Спомни си как се омъжи за него.Няма защо да се заблуждава , тя си беше измаменото камилче.Но сега нещата не стояха точно така.Тя знаеше всичко и си живееше живота, както правеше и той.Удоволствия, компании, алкохол, цигари...Чат пат малко труд-работа.Затова и работата във фирмата им не вървеше.Но веднъж се живее.В отвъдното Маня не вярваше.
И тази вечер Маня се заключи сама в стаята, далече от Фильо.Не го искаше.Как е могла да се влюби, да се омъжи за този мъж?Питаше се, но отговор нямаше.Той постоянно я търсеше за секс.Няма вече, свърши се тя.Да си спинка с младите мацки, повечето, от които бяха на годините на снахите му.Беше като разгонен бик.Нямаше спиране.Маня си знаеше, че Фильо вече не я обича и това си личеше от километри.И това негово пощръкляване започна откакто стана артист.Участваше в някакви си самодейни театрални спектакли.Изживяваше се като човек на изкуството.Да се смееш ли, да плачеш ли?На стари години за смях стана,излага и синовете си.
-Манче, отвори ми бе миличко! -чу гласът му зад вратата Маня.
-Уморена съм Фильо! -отвърна му Маня и вътрешно се чудеше на себе си колко умело лъже.Но нямаше избор.Този нейният мъж просто я отвращаваше.Нямаше никакви угризения на съвестта, положи глава на любимата си възглавница и се унесе в сладък сън.
Слънцето весело надничаше през завесите на отворения прозорец.Палаво флиртуваше, плъзгаше лъчи по полуголото тяло на Маня.Трябваше да става вече.Днес денят и трябваше да е по различен.Във фирмата очакваха гости от Австрия.Нямаше време да прави закуска.
-Фильо, закуси каквото намериш в хладилника.Аз излизам по задачи.
-Браво, Манче!Страхотна съпруга си.Толкова ли те е яд на мене?
Маня не го чу, тръшна вратата под носа му и след пет минути вече беше в колата.В нея се чувстваше съвсем свободна.Потегли към фирмата с желание за срещи, много срещи с много хора, различни , а не като нейния Фильо!
Той си направи сам закуската.Кафето му горчеше, въпреки многото захар, която изсипа в него.Не го
интересуваше тъпата фирма, нито бизнеса.По дяволите да върви всичко.Минаваше вече осем часа, а се чувстваше адски уморен, като в края на работен ден.Изведнъж му хрумна нещо.Взе телефона и набра любимия си телефонен номер -набра Лорчето.Тя беше една от всичките актриси в театралната им група.Живееше сама и беше много сериозен човек, талантлива.За негово учудване не по малко талантлива и в секса.
-Лорче, добро утро! Как си днес?
-Фильо, миличък! Пак ли те отрязяха рано, рано? Да, мога да дойда у вас по някое време.
-Чакам те, скъпа! Имам нужда от теб! Идвай по бързо, Маня замина за работа.
След няма и час, Лорчето се появи на вратата в цялата си пищност.Разкошна жена! С нея никога не можеше да се почувства сам.Силно емоционална, страстна.И на двамата им беше ясно, че не става въпрос за любов, а просто за секс.Но Лорчето имаше и други претенции така да ги наречем, които го караха да не я търси често.Чувстваше се все пак използвана. Младите момичета Фильо ги водеше по заведения, излизаше с тях, а с нея никъде. Само в леглото.
Фильо заключи входната врата след Лорчето.Цялото му лице сияеше.Съблече дрехите и още в коридора, и я привлече бавно към тоалетката. Нямаше време, нямаше сили да спре. Започна се. Любеше я страстно и бясно. После я примъкна в банята. Не беше напълнил ваната с вода. Наложи се да пусне душа. Лорчето беше прекрасна както винаги.Знаеше какво да направи, че да е желана.Тресеше се цялата, а той, той не беше на себе си.Стенанията и го подлудяваха. Плъзгаше ръце по цялото и тяло, стигаше до най забранените кътчета и му ставаше едно...топло.Веднъж, два пъти, не можеше да се спре. Дали пък Маня не беше права? Наистина сексът за него беше всичко. С него започваше и свършваше деня. Но не искаше сега да мисли за жена си. Положи ръка под главата на Лорчето и за сетен път проникна в нея.А тя, тя беше толкова...топла, притискаше се в него и го целуваше навсякъде, по цялото тяло. Не, не можеше да спре. Това е вълшебство.Тялото на Лорчето го
подлудяваше,а и желанието, с което му се отдаваше.Дали пък не го обичаше? Мина му през главата тази мисъл, но я отклони и нямаше как, защото чу входната врата на апартамента да се отваря. За миг изтръпна, вцепени се.
-Имам си гостенка май!
Смехът на Маня беше силен и заразителен. Фильо дочу и мъжки глас, но не разбра езика. Беше успял да заключи вратата на банята и двамата с Лорчето чакаха...Какво ли? Маня излезе европейка, но на първо място жена и то каква! Само Фильо си я знаеше,че когато поиска и камилско мляко ще издои от катър. Явно беше дошла с мъж и то чужденец. Дали пък не е някой от гостите им от Австрия? По всичко личеше, че нямаха намерение да излизат скоро от апартамента.Смееха се и говореха на немски.Фильо беше зле с езиците.Обичаше само да си ги похапва, особено агнешките.
А те двамата бяха в спалнята и вратата явно беше отворена, защото и Фильо и Лорка разбраха какво става там на леглото. Фильо не е познавал жена си.Тя била страхотна в секса.Лорка не струваше пет пари пред Маня и и го каза.Очите на Лорка заблестяха и Фильо отнесе най звучния шамар в живота си.
В банята се водеше война, а в спалнята се правеше любов и то каква. Времето за Фильо бе спряло. Излезна от ваната,облегна се на вратата и ....заплака! Плачеше като малко дете.
-Най сетне излезнаха! -каза Лорка и с въздишка отключи банята.Чувстваше се толкова измърсена.Това не беше мъж, това е едно...но спря да мисли,не и се отдаваше тази дейност напоследък, затова стигна дотук.Облече се набързо и леко се изниза от апартамента.Не успя да види дори бележката оставена на леглото в спалнята. В нея Маня просто съобщаваше на Фильо, че заминава веднага с Рудолф за Австрия по бизнес задачи и ако и хареса може и да остане там. Пожелава му много любов и здрав секс.

ДУШИ Grob13

СИНОВНА ОБИЧ

"Ти не дойде, а аз те чаках! Ти не дойде, а аз те чаках! Ти не дойде, а аз те чаках!" -дереше се някаква си певица и нито тя, нито шофьорът на автобуса питаха Милен дали иска да слуша тази музика. Защо ли шофьорите са толкова музикални се питаше той и не намираше отговора.
Пътят се извиваше покрай реката. Наближаваше родния си град. Беше му толкова мъчно и болно.Знаеше какво го очаква там. Нямаше да може да помогне на всичките си близки и роднини, а те определено имаха нужда. Та нали затова и той преди години замина далече от майка и баща, от близки и роднини, от приятели.
Стомаха му се обади и тези бисквитки по чужди рецепти не му помогнаха. Де да имаше сега една хубава червена ябълка от майчината градина! И крушите не бяха лоши, но голямата ябълка пред къщата му беше любима. Дано не са я отсекли. Беше чул и знаеше, че изсичат горите в Странджа. Дано само там е така си мислеше и се чудеше на чувството си за хумор. Българинът е търпелив, но чак пък дотам, че да позволи пред цял свят шепа хора да се гаврят с честта и достойнството му, а и с децата му. Това го нямаше никъде. Беше обиколил целия свят и такова овчедушие, като на Българите никъде не беше срещал.
Майка му го посрещна на прага и заплака от радост. Попита за сестра си и за баща си, но не получи отговор. Светла беше доста своенравна и поддържаха телефонна връзка, но за себе си тя никога не говореше. А баща му....къде ли беше баща му?!
-Гладен ли си, сине? -попита го майка му и започна да трупа по масата всякакви вкусотии и все нейно производство. И тя като него не обичаше полуфабрикати, готови колбаси и всичко фабрично. На частните фирми хич не вярваше и с право.Милен усещаше, че нещо става, че майка му крие нещо и апетита му изчезна.Справи се само с един компот от ягоди,от тези ягоди зад къщата, които му бяха любимите.
-Моля те мамо, кажи ми какво става, какво криеш?
-Нищо, сине. Ако питаш за баща си , остави. Той просто замина с леля ти Петра,онази дето живее в другия край на града, която ми беше приятелка и ти носеше бонбонки, когато беше малък. Не ме питай повече за тях. И аз не ги знам къде са , а и не ме интересуват. А сестра ти не ти ли каза по телефона? Тя живее със сина на убиеца на дядо ти. Там на село. Да я оплачеш жива. Като омагьосана е. Оня хубостник Пешо я бие и тормози. Не са подписали, ама стои при него и го гледа само в очите. Слугува му, като робиня. Не е онова Светле дето си го знаеш, сине, не е! Очите на майка му се вторачиха в него и сякаш го молеха да я зарадва поне той с хубава новина. Милен нямаше право да и причинява повече болка. Не поиска да и разкаже колко трудно му беше там далече в чужбина съвсем сам и как Българите там са готови да се избият от злоба и завист помежду си. По свирепи са там отколкото тук в България. Разказа и само за приятелката си Биляна, която като него е там за по добра работа и по добър живот.
Излъга , че си имат собствено жилище с нея и че са сгодени. Ръцете на майка
му се разтрепериха и той разбра, че не му вярва. Нито думичка не му повярва. Тя го
познаваше най добре. Дожаля му, но не заплака.Нали е мъж, трябваше да се държи като глава на семейството ...вече.
-Добре, мамо, кажи ми честно искаш ли да остана тук? Или...или искаш ли с мен да дойдеш в чужбина?
Майка му стана , отиде до прозореца, загледа се в ябълката пред къщата.
Милен забеляза колко е остаряла и се е смалила.Обичаше я много и нямаше да понесе загубата и лесно. Не, няма да ходи никъде си каза, но се сети, че няма какво да работи в този малък град. Че и нейната пенсия не стигаше за нищо при тези условия на живот в България. "Утрото е по мъдро от вечерта" - си каза Милен и и не усети как е заспал облечен.
Събуди се много щастлив. Чувстваше се на седмото небе. Знаеше какво да прави и беше сигурен в решението си. Обади се по телефона на Светла и се разбраха тя да идва от време навреме да наглежда къщата. Нейният Пешо дори не я пусна да дойде да се види с брат си. Животът си е нейн и Милен съзнаваше, че не трябва да и се бърка, не можеше да я накара да го изостави. Нямаше това право. За два дни опаковаха с майка си багажа. Тя си имаше международен паспорт, беше си го извадила заради него да му ходи на гости. Доста време и сили му костваше да я придума да тръгне с него и накрая Рая се реши. Милен нямаше да позволи майка му да остане сама, да умре сама в тази голяма, празна къща. В тази къща, където го е родила и отгледала. Изплаши се, когато видя пълна дамска чанта с лекарства. Той и пращаше пари, помагаше и, а тя ги даваше за лекарства. Не е гладувала, имаше какво да яде, но просто нямаше апетит.
Рая наистина не изглеждаше добре. Добре че и той се реши да си дойде навреме.
Сега Милен беше щастлив. Майка му беше до него. Беше си сложила главата на рамото му и тялото и леко потрепваше. Навярно нещо сънуваше. Летяха горе високо в облаците. Нищо не се виждаше, беше нощ. Милен се надяваше да направи майка се щастлива на стари години. Не искаше да си спомня за баща си. Знаеше, че там при него в чуждата страна майка му ще бъде по спокойна, ще се закрепи и здравословно. Биляна е добро момиче и ще я приеме. Ще си вземат по голяма квартира. Всичко щеше да е много по добре. Надяваше се. Докъде стигнахме да се надяваме на по дъбор живот в чужбина си мислеше Милен. Бръкна в джоба на якето си за дъвка. Обичаше да дъвчи, когато пътува. Нещо се търкулна в краката му. Беше ябълка, една голяма червена ябълка от дървото пред къщата. Явно майка му я беше сложила в джоба на якето. Стана му милно и жално. Целуна спящата си майка и си обеща там горе сред облаците и звездите никога да не се разделя с нея. Вече да. Твърдо беше го решил. По стъклата на прозореца на самолета се стичаха капки. Навярно вън валеше. Валеше и в душата му-тих дъжд. Тези капки му приличаха на сълзите на майка му. Закле се:
-Мама никога вече няма да плаче!

ДУШИ Grob5

ДЖЕНА

-Джена! Взимай двете чанти и отивай на магазина!
-Не се чувствам добре, уморена съм. Имах днес шест часа.
-Няма кой, знаеш го. Брат ти е малък.
От вчера Джена нещо не се чувстваше добре, нещо се въртеше в главата и, усещаше го , но не знаеше какво е. На всичко отгоре леко и се виеше свят. Постоянно си мислеше за болести откакто оперираха майка и от рак. Лекарите казваха, че е доброкачествен, но знае ли се , Божа работа! Едва изтърпя глезотиите на продавачката в магазина, напазарува и потегли натоварена обратно към къщи.Този баир, който изкачваше винаги на връщане от училище, от магазина и се виждаше като Хималаите. Не обичаше много движението, спорта, но и беше писнало всичко в това село. Познаваше до болка всеки ъгъл, завой, улица, близката гора и старата воденица. Там долу в долчето имаше и една чешма, която и беше любимата. Селото си имаше водоснабдяване и канализация, но Джена си ходеше редовно за вода на чешмата колкото за нея. И сега съчета ходенето до магазина с това до чешмата.Понатовари се повечко и затова се спря да почива още на първите двадесет метра. Изведнъж чу глас зад себе си:
-Дай да ти помогна, миличко!
Обърна се назад и видя непознат млад мъж да посяга към чантите и. Мъжът имаше златна халка на ръката и беше много красив. Джена разбра, че е женен, но какво пък ще и помогне само, макар че вътре в себе си усещаше, че и харесва. По пътя я разпитваше за какво ли не, дори за брат и. За себе си нищо не казваше, което я подразни. Когато наближиха до тях, тя пое чантите от него и заедно с бутилките вода натоварена се промъкна през открехнатата порта. Баща и явно я беше забравил отворена, когато е вкарал колата в двора.
-Къде се запиля, Джено?-увика я майка и.
-Тежеше ми, движех се бавно , на почивки.
Печеното пиле с ориз в тавата и се стори блюдкаво и стана от масата. Не и се ядеше дори от десерта , който обожаваше. Затвори се в стаята си и се хвърли на леглото по очи. Така и заспа. Когато се събуди беше вече тъмно, а не беше учила по нищо. Но все тази, в къщи никой не я караше да учи, а само да работи. Беше последна година ученичка и това го използваше като оправдание. Попрелисти учебниците, написа едно домашно и пак легна.Образа на мъжа не и излизаше от акъла. Все го виждаше пред себе си натоварен с нейните чанти и с онази убийствена усмивка.
Къщата беше утихнала. Джена сама се разполагаше на втория етаж, беше като царица. Когато имаше много да учи брат и носеше храната горе. Дочу тихи стъпки по стълбите, но беше доста късно за нейните хора да я безпокоят. Стълбите бяха външни , а Джена беше забравила да заключи входната врата на етажа.Когато подскочи за ключа беше вече късно.В стаята влезе мъж.Този същият, с който се запозна през деня.Зачуди се как е посмял и смутолеви набързо:
-Кой те пусна? Вън портата е заключена.
-Аз съм супермен, малката! За мене няма прегради и препятствия.Джена се подразни и мислеше вече да извика, силно да крещи, но като че ли беше онемяла.От страх ли, от що ли загуби глас.Седна треперейки на стола и загледа мъжа право в очите.Не и приличаше на престъпник, но знае ли се?
-Ти няма да ме изгониш , нали?Знам че ме харасваш!-говореше и ласкаво той и започна да я гали първо по косите.Джена беше като хипнотизирана, не се дърпаше и не усети кога я положи на леглото.Чуваше само нежните му думи, които галеха слуха и.Усещаше дъха му и тръпнещото му тяло.Беше слаба, много слаба и тежкото тяло на мъжа я смазваше, но и беше хубаво.Не искаше да мисли за нищо и за никой.В стаята беше тъмно, вратата беше заключена, а тя, тя изпитваше блаженство и желание.Това желание я подлудяваше и не се спря.Той и помогна, беше опитен зрял мъж.Къщата спеше.Отвън се чуваше глас на птица.Луната хвърляше светлина върху мускулестото тяло на мъжа и тя се наслаждаваше на красотата му.Самият Господ ли и го изпрати и то точно сега се питаше Джена и не намираше отговор.Нищо не знаеше за този човек, а докъде стигна с него.Тя се чудеше на себе си, чудеше се защо не намери сили да стане, да спре съдбата.Не можеше.Беше и много хубаво, не искаше да спре това, което получаваше от мъжа и я подлудяваше.Той проникваше в нея с цялата си сила и мощ, говореше и тихо и нежно,целуваше я навсякъде.Не искаше това да спира.Толкова много ласки, любов.Толкова страст и желание Джена и във филмите не беше виждала.Мъжът стана и тихо както и дойде излезна от стаята.Едно, две, три...четеше стъпалата след него Джена.Накрая всичко утихна, дори птицата спря песента си.Джена се срамуваше от себе си , но беше щастлива, много щастлива!
Минаха няколко дни , но мъжът не се появяваше нито по улиците, нито у тях.На Джена и стана мъчно за него и се чудеше къде да го търси.Единственото което знеше за него е името му и че е от работниците, които са командировани от града в селото и.Строежът на центъра на селото никога не я е впечатлявал, но сега се заглеждаше там като минаваше.Уви! Мъжът го нямаше.Другите работници я задяваха, но тя беше тъжна и не им обръщаше внимание.Мина цяла седмица.Джена имаше чувство ,че полудява.Не можеше вече да се контролира и започна всяка вечер да плаче.Защо и тя не знаеше.Мъжът беше семеен, доста по голям от нея, кой и е крив?!Тя знаеше това от самото начало, но не приемаше реалността.Живееше в друг измислен свят, свят само за нея и него.В къщи я бяха забравили.Училището не и вървеше.Не и се учеше.Нищо не и се правеше.Изхвърляше храната, която брат и носеше.А долу със семейството си не помнеше от кое време не е седяла на масата.Майка и беше решила да я води на лекар , но все не и оставаше време.
Тази събота нищо по различно не и обещаваше.Събуди се рано, много рано.Излезна на двора, обиколи го два пъти и после на улицата продължи разходката си.Беше някъде към пет часа сутринта.Когато стигна центъра на селото от пряката уличка Джена дочу женски плач и мъжки псувни.Джена се скри зад оградата на близката къща и какво да види.Това беше той, нейният любим.Видя и жената, която плачеше и му се молеше.Беше бременна и много красива.Колата на която се беше подпряла имаше Софийска регистрация.А той, той не беше този, който Джена познаваше.Беше един раздърпан, пиян или луд, но не и нормален.Държеше се отвратително с жената и дори я удари.Тогава Джена не се стърпя и се показа.Самата тя се чудеше на смелостта си, но съзнаваше, че така сама си помага , а и на жената.Този мъж вече ще е умрял и за двете си мислеше Джена.
-Ти ме следиш?! Защо не си в леглото?
-Това ли е момичето?-попита жената.
-Не, това е дете! Не виждаш ли?
Джена изтръпна, прииска и се да го удари, но се сети къде се намира и се спря.Беше излязла от прикритието си и гледаше, слушаше...Не вярваше, по точно не и се искаше да вярва в нищо и на никой.Но истината блесна в очите и.Мъжът прегърна жената, влезнаха в колата и заминаха.За нея нямаше дори едно сбогом.Тя не разбра как стана така, че след като я удари, тази жена се качи с него в колата.Как ще живее с него и как ще го дари с дете?Как ще възпитават това дете?Явно беше, че детето е от него.Но къде е бил той, с коя е бил, когато жената е пристигнала с колата и то чак от София?Това Джена така и не разбра.Тръгна за в къщи хълцайки по пътя.Този път се отби на първия етаж.Майка и беше будна и я чакаше.Разказа и всичко.Една голяма сълза се отрони от очите и, но нищо не каза.Джена разбра колко много е загубила с недоверието си към майка си досега и и стана много тъжно.Но не беше късно.Животът тепърва за нея започваше, широко отваряше вратите си за нея.Това беше първият и урок.Прегърна майка си и я целуна.Не помнеше от колко време не я е целувала.Заедно излезнаха от къщата -майка и на работа, а тя на училище.Беше помъдряла.Усети сила, голяма сила в себе си и виждаше напред, знаеше какво иска и как да го получи.Вече нямаше право на грешки!

ДУШИ F_1176075829_FWD_9359_web_forum

ЗЛОТО СПИРА ЛИ СЕ?

АЗ ЛИЧНО ПИСАХ ТОВА И ГО ПУСНАХ С ЧИСТА СЪВЕСТ И БОЛКА!
ИЗТРИЙТЕ МЕ И ЗНАЙТЕ, ЧЕ НАИСТИНА ЩЕ Е КЪСНО,
КОГАТО ИСТИНАТА ОСЪЗНАЙТЕ!
ВСИЧКО ИМА КРАЙ -ВСИЧКО!

АХ, КАКВА ЖЕНА -ИЗКУСТВЕНА!

НЕ МОГАТ ДРУГИТЕ ДА СА ЩАСТЛИВИ,
КОГАТО СА ОТ ГЛОРИЯ ПО КРАСИВИ,
ПО МЛАДИ, ИНТЕЛИГЕНТНИ, МИЛИ...
НАМЕСИ СЕ В ЖИВОТА И НА МОЙТА ДЪЩЕРЯ,
КОЯТО Е ОТ НЕЯ МНОГО ПО ДОБРА.
ОЗЛОБИ Я ,НАПРАВИ Я ЗВЕРЧЕ,
ЗНАЕ ЧЕ ИМА СЪЩО ТЯ ДЕТЕ,
ЗА НЕГО ЩЕ РЕВЕ ЕДИН ДЕН,
КАКТО РАЗПЛАКА НЕЯ И МЕН.
ОТ ДВЕ МОГИЛИ НЯКЪДЕ ДОЙДЕ,
НО ВСЯКО НЕЩО ИМА КРАЙ, ЖЕНЧЕ!
ЗВЕЗДА БИЛА Е ? ДУНАВА НЕ Е ДЪЛБОК,
НЕ Е АКУЛА, А ЗМИЯ Е, СМОК!
ЩЕ ИМА ВЪЗМЕЗДИЕ, ВЕЩИЦЕ НОВА,
ВЕЧЕ ПЛАТИХ СИ, ТВОЙ РЕД Е,ОТРОВА!

НАМЕСИ СЕ ДОРИ В ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА ПОЛИНА С ПРИЯТЕЛЯ И -СБЪРКА МУ БИЗНЕСА С ВРЪЗКИТЕ СИ, ЧЕ ПОЛИНА ДА ОСТАНЕ И БЕЗ ЛЮБОВ, И БЕЗ КАРИЕРА! ГАЛЬООООО....... ДОРИ ПОМАКА -БАЩА НА ДЕТЕТО ТИ НЕ ЗАСЛУЖАВАШ, КОЙТО ВИНАГИ Е БИЛ ЗА ТЕБЕ ЕДИН КУФАР. А ДЪЩЕРЯ ВИ - СИМОНА ЩЕ СТАНЕ ПЕВИЦА НА КУКОВО ЛЯТО, ТОВА ГО КАЗВАМ АЗ -ВОКАЛЕН ПЕДАГОГ. ОСВЕН АКО СИМОНА ПРОПЕЕ С КОМПЮТЪР.
И СПРЕТЕ ДА ЗАПЛАШВАТЕ И РЕКЕТИРАТЕ ДЕЦАТА МИ - СТОРИХТЕ ТВЪРДЕ МНОГО НА МЕНЕ И СЕМЕЙСТВОТО МИ, ГАДОВЕ!!! ИГРАЕТЕ С ПАРИ И ВРЪЗКИ, ДАНО ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ СЕ............ЗАИГРАЕТЕ!

КОЛЕДЕН ПОДАРЪК

Мая си поглеждаше часовника и нервно барабанеше с пръсти по бюрото.Чудеше се на музикалния си талант и се усмихваше.Но една мисъл не и излизаше от главата.Този нейният Зари, къде ли е?Защо не идва да я вземе от работа?Бяха се уговорили, но...! Хвана я яд и на песента, и на бюрото, че и на пръстите и.Стана права и се заразхожда из офиса.Беше се подготвила с подаръци и разни там вкусотии, ноЗари не идваше!
Навън снегът продължаваше да вали.Борчето пред входа на сградата , в която работеше беше цялото бяло.Сякаш огромен бял калпак го беше похлупил.Колко е красива природата си мислеше Мая и гледаше през прозореца забързаните хора по улицата.Чудеше се на това несъответствие между двете неща -хора и природа.Такава хармония и красота в природата, а при хората не е така.Защо?Питаше се и не намираше отговор.В стаята беше тихо и спокойно, нищо не издаваше, че утре е Коледа.Нямаше работа днес, но се разбраха със Зари тя да го чака тук в службата и.Зимният пейзаж я радваше и изпълваше сърцето и с надежда, за любов, за светло бъдеще. Но това си беше природа, само природа, а хората, държавата бяха нещо друго.Мая не можеше да се бори с всичко това , което ставаше в тази страна, затова се и премести на работа в частния сектор.Надяваше се така да смекчи някои неща в живота си, поне малко.Беше убедена , че рано или късно дори училищата -всичките, ще станат частни.Знаеше, че от там идваше злобата на всички родители срещу учителите.Трябваше да се бръкнат в джоба да плащат дори основното образование на своите глезльовци.Знаеше го, нали доскоро беше учителка, а е и родител.Детето и слава Богу излезна човек и си пое пътя.Не можеше да остане в България.Някои го тълкуваха, като предателство и Мая също.Но Дидко така реши и го стори, а тя имаше само едно дете и то беше всичко в живота и.Сега е много добре.Има си семейство, дом, работа и много добри доходи там в чуждата страна.Какъв парадокс! Така излиза, че Дидко си няма Родина!Но така е, когато България е мащеха за своите чеда за сметка на чуждицата.Тази чуждица, която се е настанила тук и няма излизане.Мая се ощипа по бузката и се скастри на глас:
-Стегни се момиче! Една птичка пролет не прави!
Беше щастлива все пак, много щастлива.Свестните хора я обичаха.Намираха се и лоши и то доста, но прословута е българската злоба и завист.Това и на децата беше ясно.Погледна през прозореца, но не виждаше колата на Зари.Снегът беше спрял да вали.Слънчевите лъчи се опитваха да пробият път между облаците и разпръскваха светлина върху падналия сняг, който искреше! Толкова красиво беше сякаш бенгалски огън блестеше! На този бял фон всичко изглеждаше ,като във приказка.Сети се, че трябва да купи бенгалски огън за Нова Година.Тогава се надяваше синът и да си дойде за два три дни.Надяваше се!
Вратата се отвори и Мая се сепна:
-Майче, как си? Стига работи!Извънреден труд, безплатен ли раздаваш?-прозвуча гласът на шефа и.
-Добре съм, карам я някак си!
-Къде ще празнуваш Коледа?
-Чакам един приятел.Цял живот чакам красивото и доброто да залее живота ми, но все не се получава!
-Ще се получи!Тогава и там дето най не си очаквала.Ела в кабинета ми, ако обичаш!Искам да ти предам нещо.
Мая се зачуди какво пък толкова има да и предава и то точно днес в навечерието на Коледа.Той никога не е показвал по специално отношение към нея.Взе телефона си с нея, с надеждата Зари да се обади и се запъти към кабинета на шефа си. Изненадата наистина беше голяма, една плюшена бяла мечка, голяма! И подаръка беше от непознат човек, приятел на шефа и, който искаше Мая да напусне тази работа и да се съгласи да работи при него.Заплатата щеше да е по голяма, но условията по тежки. На път, постоянно на път.Ще можеше по често да вижда сина си, да му ходи на гости.Мая се двоумеше и поиска дни за размисъл.Разбира се, че и дадоха няколко дена -до Нова Година. И все пак кафето на шефа и се стори горчиво.Тук имаше нещо гнило.Усещаше го с всичките фибри по тялото си, но не искаше да си разваля празника.
Най после Зари се обади.Беше нервен и направо и нареждаше.Не го знаеше такъв.
-Слизай бързо долу! Отвориха ми се куп работи за вършене и милион неприятности.
-Точно днес?!
-Да, точно днес! Никой не ме пита. Дядо Боже така е решил, а може би Дяволът.
Мая вече тичаше надолу по стъпалата.Зари я чакаше в колата забил нос в куп папки и документи.
-Е, какво, ще има ли Коледа? -попита го Мая с треперещ глас и усещаше , че няма да има отговор, поне този който тя искаше.
-Да , миличка, ще има, но за малко.
-Как за малко?Не те разбирам!
-Ами така.Не съм сам.Диана си дойде от Италия.Довела е и детето и няма как, трябва да съм с тях.
-Но защо, нали се разведохте? Всичко приключи, делата свършиха. Нали не искаше да я виждаш повече?
-Това не е твоя работа. Аз имам дете, както и ти.
-Аз също имам дете и бивш съпруг, но не си правя семейните празници с тях. Понякога, много рядко само синът ми си идва, но най вече за Нова Година.
-Замълчи моля те, не злобей! Не разбираш, друг човек си , имам изгода от това.Диана ще си замине след Нова година с детето , но ще ми остави доста парички и ....подписа си.Този подпис, който толкова го чаках.Знаеш, че ги искам тези имоти, тези пари.Сега е съгласна.Намерила е някакъв богаташ в чужбина и тези дребни за нея пари не я интересуват вече.
-Ааа, такава ли била работата!Ясно!
На Мая и се доплака, но преглътна болката и сълзите.Той дори не я погледна в очите, а се ровеше из документите и папките си.Ръцете му трепереха.Беше като луд.
-Съзнаваш ли какво вършиш?Разбираш ли, че ме губиш?-попита го Мая съвсем спокойно вече.
-Стига глупости, Мая! Стискай зъби и палци, след Нова Година с тебе ще си бъдем пак заедно.Може и да направим едно пътешествие, е, не сватбено.Старички сме за такова, знаеш моите възгледи по този въпрос.
На Мая не и се вярваше.Това не е нейният Зари, или просто е бил голям артист.Накани се да слезе от колата, но Зари я спря и реши да я закара до дома и.
Там всичко ухаеше на бор и цветя.Много цветя от приятели, подарени за рождения и ден ,само преди два дни. Но тя беше тъжна.Сама. Пусна си класическа музика, която определено я отпускаше.Чудеше се на магията на тази силна музика.Чудеше се, как младите харесват другия вид музика...крясъци, рапиране и ориенталщина.Нещо напираше в гърдите и.Стягаше я.Искаше да заплаче, но не можеше.Изведнъж нещо се отпусна в нея,започна да вика и крещи.Надвикваше се с музиката.Някакви неопределени, неразбираеми срички, само едно-"Не!" се разбираше.Виковете преминаха в силен плач.Порой сълзи обливаха бледото и лице.Гримът и се беше размазал, лицето подпухнало.Самата тя се изплаши след като се погледна в огледалото.Беше силна, много силна жена, но всичко си имаше граници.Господ ли не беше с нея или дяволът прекалено я обичаше?
На вратата се почука.Мая се зачуди да не би звънецът да се е повредил.
Беше много разстроена, че да мисли и разсъждава и затова направо отвори.
Пред нея в цялото си величие стоеше мъжът , който и подари бялата плюшена мечка.
-Приемаш ли гости?-попита плахо мъжът и и подаде една голяма кутия.
-Разбира се! Ние имаме с вас да решаваме един важен въпрос,но сега ли?
-Не сега! Сега друг въпрос ще решим, ако не възразяваш?
Толкова уверено звучеше гласът му, че Мая се изплаши.Покани господина в хола и отвори голямата кутия.Изненадата беше много голяма, а мечката този път малка-мече, едно сладко, бяло, плюшено мече.Явно това беше мечето на голямата мечка, която мъжът и подари в кабинета на шефа и.
-Благодаря, но не трябваше!Какви са тези символични подаръци?- попита Мая и не скри радостта и вълнението си от вниманието , което и отделяше този непознат за нея човек.
-За тебе, мила, за Коледа! Коледен подарък! Харесваш ми, нима не го разбра?Умна жена си, чиста , искрена, което рядко се среща в днешно време.
Мая леко се усмихна, извини се и отиде в другата стая да оправи външния си вид.Чак сега се сети в какъв вид посрещна човека.Постави в ьгъла на хола малкото мече до голямата мечка и не скри радостта си от подаръците изписана с най красивата усмивка, която подари на този непознат човек.Мъжът изглеждаше щастлив и доволен.Не се чувстваше неудобно, явно много добре е бил запознат с обстоятелствата, с личния и живот.Но кой и откъде му е разправял за нея? Шефът и не знаеше всичко за нея или поне тя така си мислеше.
Смрачаваше се! Двамата седяха на масата и държаха ръцете си.Гледаха се право в очите и се наслаждаваха на красотата на празника в душите си.На масата имаше всичко.Виното в чашата искреше и беше в тон с червилото, което Мая си беше сложила специално за госта.Беше красива и прелестна!Сияеше! Всичко беше като в приказка, като в сладък сън, толкова хубаво, че Мая не вярваше да е истина.Но беше истина, красива истина!Слави не беше сън!Седеше до нея, целуваше я ненаситно, навсякъде.Тя се чудеше на себе си как се стигна дотам, но се остави на чувствата, които напираха с все сила.Жадна беше за любов, внимание и уважение.Сега ги имаше и то от непознат човек.Не съвсем, защото все пак шефът и го познаваше, а той не се познаваше с какви да е.Коледната нощ настъпваше с цялата си прелест за Мая.Това беше най големия подърък, който и направи Дядо Господ.Така си мислеше Мая и беше вече забравила за Зари, който не се сети да и позвъни по телефона. И по добре.Двамата със Слави бяха толкова щастливи! Преместиха се в спалнята и там продължиха да се радват на щастието, което Господ им подари тази нощ -красива, снежна нощ,но топла.Изгаряща две влюбени сърца, помитаща всичко лошо и пошло от миналото.
"Ой, Коледо, мой Коледо....." се чуваха песните на малките коледарчета.Децата от квартала явно бяха решила да изненадат живущите в него.Мая побърза да им отвори.Загърната в халата си и с най цветущата усмивка ги посрещна.Дари ги с орехи ,сушени плодове, пуканки и всичко каквото имаше.За някои имаше и дребни подаръци, сувенири.Днес беше решила да си поспи цял ден.Щастлива и доволна се отпусна на леглото унесена в мечтите си. Те бяха се превърнали в действителност, реалност,една красива реалност.Не я беше забравило и детето и. Дидко и честити по телефона и обеща със сигурност да бъдат заедно на Нова Година.Слави я обичаше, искаше да работи при него, да е до него, с него на път. Дълго време е чакал раздялата и със Зари. Знаел е какъв човек е Зари и какви ги върши. Най после щастието я посети. Цял живот чакаше този момент във всичко да и провърви.Надяваше се да не е само един кратък период от живота и. Мая нямаше право на опити, експерименти, на пробни периоди. Достатъчно беше теглила. Беше на възраст и трябваше да се радва на съдбата, а съдбата беше благосклонна към нея, направи я щастлива, малко късничко, но истински щастлива!

КОЛЕДЕН СЪН

Вън продължаваше да вали и засипваше пътя, който минаваше покрай реката.Тя беше замръзнала и деца се пързаляха по леда,който с нищо не издаваше, че може да се пропука.Свилена очакваше гости за Новогодишните празници.Гледаше през прозореца и се наслаждаваше на тази красива зимна картина-приказка .Самата тя беше една красива приказка от приказките, но неизвестно защо нещо не се вместваше в този свят.Имаше доста хора ,които я разбираха, но точно там, където очакваше разбиране го нямаше.Иначе кой не би я харесал както казваше леля и.Красива е като артистка, естествено красива.Трябваше да се надява на късмет,защото явно там, където Господ дава красота и ум Дяволът взима повече.Гостите трябваше да дойдат привечер и всичко обещаваше една весела Коледа.Майка и беше в чужбина и не беше я виждала от миналата зима.Нямаше да може да си дойде.Сестра и си имаше свой живот, много по различен.Свилена нямаше вина , че е по красивата, както и Рени нямаше вина,че на Свилена нещата в живота просто не вървяха.Рени от раз се влюби, омъжи се, остана в големия град при съпруга си.Добра свекърва,голямо и хубаво жилище.Вече си има и едно сладко малко момченце.Там цялото им семейство си имаха много успешен бизнес.Нали и майка и благодарение на тях се уреди на работа в чужбина.Чуваха се често и отзарана бе говорила с нея.За кой ли път майка и я канеше да дойде там при нея, но Свилена не искаше.Имаше си в България работа , която обичаше.Селото е голямо, природата красива,приятели малко, но ги има.За баща си не искаше да мисли.Помнеше как като малко я тормозеше, биеше...Заключваше я в стаята,когато не слушаше и получаваше в училище по ниски оценки от шестица.Но вече го няма между живите, така че само една скрита болка и остана в сърцето.Споменът си е спомен , много боли ,когато е лош и е за близък човек.Свилена знаеше, че на мъртвите всичко се прощава.
Така както си гледаше през прозореца и разсъждаваше забеляза, че едно от децата на пързалката посегна да бие друго по малко и по слабичко.Свилена помисли, че ще спрат, но неееее.....!
Боят стана още по жесток и интересно защо едното дете не се отбраняваше.Другото, по едрото дете блъскаше , риташе ,извиваше ръцете на по слабичкото.Това не беше детска работа си каза Свилена и не издържа.Наметна палтото си и излезна от къщата.Тичаше с все сила към реката-пързалката, където боят продължаваше.Когато пристигна там видя кръв, много кръв по снега и битото в несвяст дете.Навярно имаше и счупена ръка.Децата пищяха и започнаха да и разказват, но тя нищо и никой не чуваше.Помогнаха и да качи детето в личния си автомобил.
Там в поликлиниката беше ад, същински ад.Никой не и обръщаше внимание, а и родителите на детето не идваха.Трябваше другите деца да са ги известили за случилото се.Свилена тичаше,като обезумяла по коридорите на поликлиниката и търсеше свободни лекари.Всички кабинети бяха пълни, не знаеше, че в града са толкова зле нещата.В селото не работиха през тези празнични дни и тя се надяваше в града да помогнат на детето.Затова и не извика бърза помощ .Знаеше, че няма да дойдат навреме.Свилена вече забрави за Бъдни вечер.Беше оставила детето в колата и сълзи напираха в очите и.Доброто и сърце се пръскаше.Щом за децата не се мисли в тази страна, какво останало за възрастните.Тъжно, много тъжно и страшно за нейната България.Огорчена, обидена, изплашена Свилена излезе от поликлиниката и тръгна към входа на болницата.Там имаше само дежурни лекари и лежащо болни, но някаква сила я тласкаше натам.Пред входа беше спряла линейка и от нея излезна млад мъж в бяла престилка, навярно лекар.
-Внимавай, момиче!Ще се убиеш!
Свилена се усети чак когато се намери в ръцете му.Явно бяха се сблъскали.Започна да се извинява, а той се смееше.
-Какво се е случило?
-Ами такова...едно дете е в колата ми, много е зле!
-Така ли? И какво му е на това дете?
-Елате го вижте!
Свилена се зачуди на смелостта и нахалството си.Това не беше тя, не беше в стила и, но заради детето вече не мислеше какви ги върши.Засипа с куп приказки лекаря, който само примигваше и смехът му беше секнал.Отидоха заедно до колата и за нула време детето вече беше в спешно отделение.Свилена се страхуваше за живота на детето, избягваше да го поглежда, а и лекарят се беше притеснил.Нещо твърде нехарактерно за лекари,медицински сестри,за медицинския персонал.Свилена знаеше, че лекарите не се поддаваха на чувства, съжаление,емоции и сантименталности.Това го разбра още тогава,когато баща и почина в болницата.И сега не се надяваше много, но този лекар явно и беше изпратен от Дядо Коледа.Зае се с детето и я успокои, че е живо с тежки травми от удари по главата,но ще живее.Чак сега Свилена се сети,че побойника беше със зимни кънки на краката си.Ужас се изписа на лицето и! Притесняваше се, че и родителите на детето все още ги нямаше.Не можеше да остави детето самичко тук в отделението.Седна на пейката в коридора и зачака.Беше забравила, че след няколко часа е Бъдни вечер.Не чуваше, не виждаше включения телевизор в коридора.Смрачаваше се.Обади се по телефона на приятелите си, с които щеше да празнува Коледа.Не можеше да остави детето, не можеше!Чудеше се какви са тези родители.Детето все още не беше в съзнание.Единственото , което разбра от децата е, че детето се казваше Данчо.
-Къде е Данчо?
Свилена се извърна настрани и видя до себе си една стара жена, която плачеше и не беше на себе си.Навярно това беше негова близка или баба.Опита се да я поуспокои,като и разказа случая и я заведе при лекаря.
Оставаха няколко часа до полунощ.Като че ли нищо не се бе променило.Свилена пак гледаше през прозорца и се радваше на снега, който продължаваше да вали.Беше тиха, бяла нощ!Снегът навяваше тъга , но и задоволство.Тя беше спасила човешки живот.При това на дете-сираче.Още като малък Данчо е загубил родителите си в тежка катастрофа.Бил е на задната седалка и е оцелял по чудо.Отгледала го е баба му.Съдба!
Отнякъде се чуваха викове и песни.Хората празнуваха.Свилена не можеше да пее, но когато е самичка си го позволяваше.Запали свещица и запя любимата си песен-
"Дядо Господи прости ме моля ти се от душа
С ум и радост надари ме да не мога да греша...."
Не чувстваше глад.Изяде няколко плодчета и си легна.Коледа беше дошла, а с нея и добрата фея, на която Свилена толкова много разчиташе.Беше силна, много силна.Дори в самотната нощ тя не беше сама.С нея беше усмивката на едно невинно дете.Дете , чийто живот тя бе спасила.В ръката си стискаше зарчето , което Данчо и беше подарил за спомен.Хвърли го и ......шестица!Беше си пожелала Данчо да се възстанови и да и дойде на гости.Унесе се в сладък сън.Винаги си е мечтала да си има братче.Точно такова,като Данчо.Усмихна се и заспа.
Една голяма коледна звезда надничаше през прозореца и обливаше със светлина заспалото, красиво лице на Свилена.Даряваше и мир и спокойствие, любов,красота.....не само в съня!

http://koleda.my.contact.bg/

ДУШИ Christmas050

ОГЛЕДАЛОТО

-Колко съм красив и велик! Всичките в службата ги водя за носа. Играя и то какъв театър. Най умните даже не ми устояват. Вярно е ,че някои просто се страхуват от мене, знаят приятелите ми, онези с джиповете. Но голямо удоволствие е да гледаш как се изсипват около теб куп хора само с хвалби и усмивки.Усещам, че при повечето е изкуствено,страх и лицемерие. Знаят как наказвам враговете си. Стигнал съм до дъното-съд, затвора...И там бях, така че нямат избор горките. Ще ми се подмазват, ще ми слугуват и играят по свирката. А който се опита да ме обиди, до дупка го гоня, та и поколението му. Нищо че и аз имам дете, знам, че се връща,но просто не ми пука.
Какъв съм готин! Желан! Нещо косата ми започна да окапва, но то от много мозък.Имам си и чувство за хумор, и доста женички. Е, не са от най умните, но пък са куклички и ме слушкат. Ох, защо вече няма с кого да си правя харашото и майтапите. С които исках го правих ,но ми писна.Пък и вече ги смачках достатъчно. Голяма удоволствие е да ги тъпчеш тези простовати и страхливи хорица, и да гледаш как те гледат в очите готови на всичко. Но най много ме дразнят тези, които могат повече от мене и то във всичко.Които са по образовани. Това си е за яд! Не можах да се доизуча, но пък в подземния свят колко неща научих! Ех, хубав живот! И като си помисля, че ако съм в друга страна никой няма да ме търпи такъв ,направо настръхвам! Ама то си е така де.Тези българи са много търпелив,тъп народ.Овце. Ето аз сега съм и тук, и там на юг и лавирам , правя си търговията, парите. Това си е повече от печалба от тотото. Няма да ги жаля я! Като са глупави и те, и децата им страдат. Важното е аз да съм добре! Уф, това огледало май нещо се замъгли! Сигурно дето дишам в него.
Изтри го с мръсната си ръка и продължи да се наслаждава на образа си. Огледалото му беше подарък от една полякина, която му беше на гости миналото лято. Но така и не можа да я заведе на почивка на море, ами си правиха густото тук на язовира.Е, какво, хем планина, хем вода. Гледаше се , милият, прехласваше се и не усети как небето потъмня цялото и се изви страшен вятър. Краката му висяха от лодката , която застрашително се поклащаше и се беше доста отдалечила от брега.Този язовир е голямата работа, той все го хвалеше на гостенките си. Но сега нещо го хвана страх. Вятърът просто бучеше! Сепна се и се накани да подкара лодката към брега. Изведнъж огледалото се изплъзна от ръцете му и се изтърколи в краката му. Повдигна нагоре краката си и успя да задържи огледалото да не падне във водата. Не можа да го стигне с ръце и да си го прибере. Той плуваше много добре, но огледалото не! Вятърът се засили и той не можеше да чака повече. Реши да жертва подаръка си. Чак му се доплака. На другите огледала не изглаждаше толкова красив. Сърцето му заби силно! Направи последен опит да си спаси огледалото. В този момент лодката се обърна с него във водата.Плуваше под водата и се надяваше да хване огледалото преди да е потънало. Но...нищо не стана! Краката му отказаха да се движат, ръцете също. Дали сърцето му играе номера или пак тази мускулна треска? Не разбираше от медицина , но разбра, че ще потъне. Нямаше представа какво ставаше горе на повърхността на водата, където остана лодката. Не му достигаше въздух, потъваше като торба цимент. Погледна пред очите си и видя огледалото.От него се усмихваше красив образ на жена. На тази жена-полякинята, която му го беше подарила, а той я обра цялата. Разби сърцето и , подигра и се.В ушите му прозвуча нейната песничка за любовта.Полският език му беше противен и се опита да хване огледалото, но......не стана! Давеше се! Погълна го черна бездна и с последни сили извика -Зден.....кааа!
Бурята беше в силата си, играеше си с лодката и сякаш вятърът пееше любовната песен на Зденка- Аз те обичах, ти ме предаде....А изпод водата идваше друг глас- С твоето огледало късмет извади.

КАТО СВОЙ СИН

Ако не беше минала оттам, може би нямаше да падне.Може би нямаше да си счупи левия крак.Може би десния.Тайно обичаше тази проклета малка думичка.Тя не и помогна.Сега лежеше на леглото в болницата с гипсиран ляв крак.Беше като птица без крила, затворена в клетка.Тази безпомощност я побъркваше и на всичко отгоре забравена от всички.Само брат и се обади и то не защото го интересуваше как е,ами за някакъв проблем пак с имотите му. Виолета отдавна се бе простила с имотите на родителите си.Беше подарила всичко на брат си, но там в данъчното имало някаква грешка.Даде му ЕГН-то си и го остави да се оправя сам с данъчните служби. Откакто се раздели със съпруга си не я интересуваше нищо.Кой е мислил ,че дотам ще стигнат?! Разбираха се,обичаха се. Поне тя така си мислеше.Носеше я на ръце цели двадесет години и изведнъж отнякъде се появи тази орисница Демна! Виолета я беше виждала само на снимка.
Така както си лежеше и придържаше с ръце гипсирания си крак, унесена в размислите си, усети че две очи я гледат.Това беше тя -Демна.Много приличаше на жената от снимката.Тя тук?! Това беше сън! Виолета не можеше да повярва на очите си.Демна била много красива млада жена.
-Здравейте!Нали няма да ме отпратите?-попита Демна и то доста настоятелно.
-Здравейте! -измънка Виолета и се стараеше да не поглежда повече тези магнетични очи.
-Ще може ли да поговорим малко?Няма да ви отнема много време.Съжалявам ако и аз имам някаква вина за случилото се.Виолета не вярваше вече и на ушите си.Наистина тази млада жена ще излезне много интелигентна.Жената си имаше тежест на дама и явно много добро възпитание.
-Хайде, казвайте направо какво ще искате!
-Не, няма да искам! Ще ви дам! Ако ви сте съгласна, ще ви дам нещото най скъпо в моя живот.
Виолета съвсем превъртя.Тази млада жена искаше да и даде най скъпото си нещо.
-И какво е това нещо?-попита Виолета.
-Това нещо е един малък човек-моето дете.
Ако не беше гипсът Виолета беше в състояние да подскочи и дори да падне от леглото.Не ръзбираше какво става.От няколко години не живееше със съпруга си,имаше официален развод, а сега неговата жена я моли да вземе детето и.
-Вие имате дете?Откога?
-Детето ми не е много малко.Спокойно, не е от Асен.
-И аз какво, да гледам детето ви?
-Да, бих ви помолила! Нямам друг избор.Нямам близки и роднини.Баба ми, която го гледаше почина.А ние с Асен мислим да заминем в чужбина на работа.Всъщност той ми даде тази идея.Явно много ви вярва.Гошко ще е ученик тази година, вие сте била учителка и то добра преди да ви пенсионират по болест.Асен ми каза,че вече сте си позакрепили сърцето.Знам, че не ме обичате заради Асен, но и знам, че сте човек, истински човек с духовни ценности.Знам, че от малка сте останала сираче и не бихте се държали зле с детето ми.За пари не се притеснявайте, аз ще ви изпращам.
-Но аз трябва да се възстановя, а и дъщеря ми няма да разреши.Ще ми се ръзсърди.
-Дъщеря ви е съгласна.Асен говори с нея и я убеди, че за вас е по добре така, да не сте самичка.Гошко е много добро дете.
-Моля ви, излезте ако обичате и утре ми се обадете по телефона! Наистина съм шокирана, още повече, че това вашето дете не е от Асен.Така ли да го разбирам?
Виолета и подаде лист хартия, на която беше написала телефонния си номер и се престраши.Погледна я право в очите.Дълбоки , красиви очи наляти със сълзи.Но младата жена не се разплака.
-Не е нужно да знаете.Гошко има баща, имаше....
-Ясно! Обадете ми се утре, ще си помисля и ще ви дам отговор.
Цяла нощ Виолета не можа да заспи,беше изцяло забравила, че е в гипс.Не усещаше никаква болка в крака,болеше я вътре в гърдите -сърцето.Сърце не боляло,ама не е вярно! Как биеше само! Учестено.Дори и се доплака.Виолета си нямаше никого на този свят освен брат и една дъщеря,която живееше на другия край на света.След развода и с Асен дъщеря им ги напусна, напусна България.Там далече зад океана, там намери своето момче и Слава Богу твърди ,че е добре.За тези две години само един път си е идвала и то сама.Виолета така и така не видя съпруга и освен на снимка.Дали пък Асен няма да замине с Демна точно там при Мариана?Мина и през главата тази мисъл , но я отклони.Не вярваше Мариана да я лъже, да лъже майка си.Добре се бяха споразумели и с дъщеря и,всичко много добре са го планирали.Чак сега Виолета разбра, че причината за развода не е тя -човекът Виолета,а жената Виолета.Тя не беше жена нито тип котка, нито тип кокошка.Не беше и лисица.Беше човек и то с главно Ч!
Слънцето беше огряло цялата стая.Светло и красиво утро! Закуската и се стори кисела, но такива са условията в болницата пък и няма да я държат много.Още един ден само и я изписват. Демна се обади точно в девет часа, както се бяха разбрали.
-Добро утро! Какво решихте?
-Съгласна съм, но ми се иска да видя Гошко.Доведете ми го тук ако ще заминавате тези дни.Утре ще ме изписват от болницата.
-Благодаря! Ще дойдем да ви вземем със сина ми.
Такива вълнения Виолета не е изпитвала от времето , когато беше бременна с дъщеря си.Денят и се стори цяла вечност, а нощта беше кошмарна.На сутринта Демна дойде и я взе.Беше със сина си.Известно време Виолета трябваше да ходи с патерици, но лекарите казаха ,че ще се оправи ако се пази.
Настаниха Гошко в стаята на Мариана, като преди това Демна изчисти и подреди къщата.
А къде беше Асен? Питаше се Виолета, но не смееше да спомене името му пред Демна.Все още го обичаше, но криеше, дори от самата себе си.Гошко поиска да остане още сега при нея.Не даваше на майка си да говори за Асен.Нормално, той не му е баща.
Мина доста време.Виолета беше щастлива с чуждото дете.То и помогна да се възстанови.Беше отличен ученик.Много четеше и то художествена литература.Толкова много свикнаха един с друг, допаднаха си и по характер, че Гошко една вечер и каза,че няма никога да я остави сама.Освен ако тя самата не го изгони, в което той не вярваше.
Демна се обаждаше по телефона, изпращаше редовно пари, но Асен мълчеше. Такъв им е сценария си мислеше Виолета.Асен беше от горделивите.В този случай той просто се криеше.
В един слънчев летен ден, хубава червена кола спря пред къщата на Виолета.От нея излезнаха Демна и Асен.Личеше им ,че са се замогнали, но доста поостаряли.С измъчени, изпити, бледи лица.
Гошко се хвърли в прегръдките на майка си, а тя се разплака.Асен пушеше настрана и гледаше някак си гузно.Гошко изобщо не му обърна внимание.Демна и Виолета седнаха на пейката в беседката, говореха за много неща.Колко трудно е българин да пробие навън и да се устрои що годе добре.Когато се стигна до там Гошко да си приготви дрехите,че да тръгва с тях, тогава настъпи тишина.
-Не, не искам да живея с вас двамата!Аз имам само майка.Ще си остана тук.Добре ми е тук.Не искам този човек да живее с тебе, мамо!
Асен стана и влезна в колата, а Демна побягна след него.Говориха дълго, караха се и накрая Демна се върна да каже довиждане на сина си.
-Гоше, аз съм омъжена за този човек.Не мога да живея само с тебе.
-А леля Вили как може? -изхлипа Гошко.
Той си мислеше, че майка му не го обича.Не беше толкова малък вече и нямаше как да не вижда някои неща, които не му харесваха.
-Аз обичам леля Вили! Тя също ме обича.С нея си живеем добре, прекрасно се разбираме.Тя си няма никой, дори дъщеря и вече не си идва.Махайте се и двамата, не ви искам.
Демна се разплака и побягна към колата, надяваше се на.....следващия път. Но нямаше такъв!Гошко се криеше, бягаше с приятели и Виолета ги предупреди, че така могат да го озлобят още повече и да се поддаде на лоши приятели, да поеме по криви пътища.Откакто те са тук Гошко не я слушаше, защото си мислеше ,че тя е с тях, че иска това, което те искат.Истината не беше такава.Виолета нощем скрито плачеше.Оплакваше съдбата си.Молеше Господ да върне дъщеря и. Беше и много мъчно за Мариана, и за Гошко.Беше го приела, като свое дете.Виолета съзнаваше, че Гошко си има майка и рано или късно ще се върне при нея.Но нещата не се подреждаха така и след няколко дни Демна и Асен заминаха отново за Испания.Гошко беше доволен, че остава при леля си Вили, че е свободен.По късно си призна пред нея, че Асен го е биел още преди да замине с майка му.
Здрачаваше се! Гошко и Виолета хванати за ръка се разхождаха по улиците на града.Твърде малък град, в който хората се познаваха.Всички им се усмихваха и ги поздравяваха.Този млад човек и даваше вяра, сили, правеше я щастлива.Виолета протегна напред другата си ръка, търсеше с очи дъщеря си, но Мариана я нямаше.Беше останала там, далече от майка, далече от дом, далече от България! ДУШИ Aa8ead8345206679af73e30ha1

ДА МОЖЕШ И ДА НЕ МОЖЕШ

Беше грозен,много грозен, но не чак толкова, колкото завистлив.Завиждаше дори на жените, че са жени.Имаше и голямо самочувствие,имаше се за талант.Намираха се хора около него да му правят комплименти и той се връзваше, вярваше.Зад гърба му се смееха.И то си беше за смях.Кравата на леля Дойна мучеше по добре от него.Изработваше и разни дрънкулки ,залъгваше децата с тях ,че да му идват на гости и да им чете стиховете си, да им пее.Черпеше ги с бонбонки,разказваше им приказки и ги лъжеше, че той е автора и на песни , и на стихове, пиески играни в големи театри....Затрупваше ги с куп папки и чернови, негови творения.Деца, колко му е да му повярват.Даже и от по големите имаше такива,които му се връзваха на лъжите.Умееше да лъже, изключително умело. И не само децата.С тънкия си гласец, неприсъщ за мъж, така галеше ушите на наивните хорица, че по умните направо ги съжаляваха.Но той беше този за съжаление. Той, всестранно развитата личност. Смях в залата! Използваше парите си, връзките си, беше страшно нахален и брутален. Комшийката му го измайтапи веднъж и му каза:
-Фери, само балерина не си поискал да станеш, но аз вярвам, че и за това ставаш.
Умен беше, но не схващаше подигравката от устата на една чистачка. Продължаваше да се изявява във почти всички области на изкуството. Изкара се дори и артист. Учил актьорско майсторство една година ,но прекъснал , защото трябвало да започне да пише.Опитваше се да пише пиеси, тичаше,предлагаше ги по театрите....излагаше се.Но по гадното беше, че пречеше на другите, доколкото зависеше от него.Една нощ не можа да заспи, докато не се убеди,че може и след полунощ да твори.Да, ама какви бяха творбите му?! Отвлечени, едни такива нереални, като че ли не ги пишеше човек, ами извънземно.Затова и разказите и пиесите му, стиховете му,не се приемаха от много хора. А текстовете на песни бяха направо детски приказки.Но той не се предаваше, сам си внушаваше,че тези хорица просто не са узряли за неговото изкуство и затова....Надяваше се един ден да му издигнат паметник.Участваше в литературен кръжок, където се правеше на артист, рецитираше и то свои стихове. То си беше пеене на един тон, а не рецитиране. Това не му стигаше.Молеше се всеки ден на красивата си комшийка поне една вечер да го вземе с нея си и да го заведе на дискотека.Момичето се смееше зад гърба му и на годините му, и на желанието, да я учи да играе ,и то танци, които изобщо не се танцуват в дискотеките. Беше си внушил, че много му отиват националните костюми на ирландците.Беше се сдобил с един такъв от една служителка в театъра, която му беше нещо като неофициална съпруга. Доста често си обличаше костюма и с часове стоеше пред огледалото.Приказваше наляво и надясно, че вярва в прераждането и сега ако е просто безработен, в миналия си живот е бил поне херцог.Но, не можеше да готви, а живееше сам.Откакто майка му почина трябваше сам да си готви или да ходи по закусвални, ресторанти . Суха храна избягваше.Най много обичаше шкембе чорба и бобена. И тази вечер трябваше да си сготви нещо, но си го и помързваше.Стомахът му се обаждаше и нямаше начин да заспи гладен.
Реши да си направи омлет, но за по бързо реши да готви на газ. В този момент телефонът иззвъня и той подскочи като опарен.Очакваше да му се обадят от театъра , да одобрят една негова пиеса.Забрави че пусна газта. Започна да търси записките си на друга пиеса с надеждата и нея да му одобрят,но отсреща гласът му заяви съвсем ясно, че пиесата му не става.Не я приемат.Просто не е актуална, героите му са вяли и отпуснати. Фери остана,като попарен.Опита се да предложи другата пиеса, но безрезултатно.Денят му не беше добър.Обикновено винаги получаваше каквото иска от съдбата и то благодарение на мазния си гласец и голямото си нахалство. Светкавична мисъл премина през главата му и той се хвърли като обезумял в леглото.Там пишеше,пееше, там и рецитираше.Причината беше голямото огледало срещу леглото, вдъхновяваше се като си гледаше отсреща ликът.Започна да пише нова пиеска и реши да бъде свързана с животът на село.Там той не стъпваше, въпреки че имаше роднини и често го канеха.Беше много ядосан на това обаждане по телефона. Имаше инат, голям инат и вяра, че е нещо голямо, че ще напише някой ден роман, че ще стане много известен. Започна с текста на една своя песен, като начало. Пишеше и не усети как по лицето му се стичаха едри капки пот.Охкаше, но не напускаше леговището си.Приспа му се, не виждаше вече добре буквите, но се инатеше и не спираше да пише. Не издържа отпусна се и заспа.Така с химикалка и листове в ръка.
Телефонът звънеше, но нямаше кой да вдигне слушалката.Фери спеше.Не, той не спеше, той не дишаше.Беше се задушил с газ, така го и вписаха в смъртния му акт. Само леля Дойна понесе зле смъртта му.Навсякъде приказваше, че Фери е умрял геройски, като един истински талант, с химикалка и листове в ръка, задушен от газта.Гладен, измъчен, непризнат гений.Беше твърде неграмотна горката, за да направи нещо по въпроса с неговите творения. Беше си харесала само една негова песничка и си я припяваше, когато чистеше на адвокатите канторите:
"Мила моя жено, винце ми налей,
червено да е то от туй нашето,
лозе на баира, горе на Чеира...."
Всички си разотидоха, гробището опустя, а леля Дойна запя с все сила. Като че ли се надяваше да събуди мъртвеца .Това беше неговата песен, нямаше как той да не я чуе.Леля Дойна пееше и плачеше, хвърли се на гроба му и с пресипнал глас изхлипа:
-Фери, за мене два реда не написа, а аз толкова те обичах!

ДУШИ L_1199201580_DSC_01290069-10

ТЯ И ЗВЕЗДАТА

Летеше. Летеше високо в облаците. Сред звездите. Все още се надяваше да срещне своята звезда там някъде, където я виждаше такава -бяла. Тя знаеше, че няма бели звезди, но знаеше, че нейната непременно е бяла. Животът и изтичаше, като пясъчен часовник и почти премина, но досега не я срещна. Къде ли е ? Питаше се постоянно. Питаше луната. Облаците и се смееха, изпращаха и често дъжд. Бури и хали я настигаха, но тя летеше, не спираше своя полет. Снеговалежите не я плашеха, плашеше я единствено ледът. Този, който тя виждаше долу на Земята. Застиваше при мисълта, че и тя ще се вледени един ден. Не го искаше. Продължаваше да лети високо, да търси с очи, да моли звездите да и кажат къде е нейната бяла звезда. Нямаше време да плаче, а и не трябваше. Знаеше го много добре. Сълзите и няма да спрат, нито бурите, нито силните ветрове. Крилата и отмаляваха, но продължаваше да лети. Болките и спазмите в тялото и не спираха. Не спираше и този снеговалеж в душата и -богата, широко скроена. Тази душа я караше да не спира полета си. И очите. Нямаше такива очи. Бяха събрали всички всевъзможни цветове. Лешникови. По края сивичко, зелено, дори и синьо, като небето. Когато летеше очите и ставаха жълти. Толкова жълто сигурно и звездите не бяха виждали, затова се заглеждаха дълго в очите и, когато тя разговаряше с тях. Името и не беше звездно. Бяха я кръстили на една испанска поетеса, която едва ли е вече между живите. Знаеше какво иска и го постигаше с неимоверно големи усилия. Но...звездата и. Питаше се при всеки нов полет къде е звездата и. Нощем в съня си я виждаше. Говореше с нея, но така както идваше в съня и така и изчезваше с настъпването на утрото. Денят, денят за нея беше уморителен, изтощителен. Всеки Божи ден. Превземаха я проблеми, грижи и я изсмукваха до последно. Хората. Повечето хора не я разбираха, като че ли тя беше от друг свят. Задушаваше се тук долу на Земята, търсеше повече въздух, свобода горе в небето, където се рееше, като птица и жадуваше там да остане. Но...звездата. Пак нейната бяла звездичка. Тя и е нужна. Защо идваше само в сънищата и? Защо я канеше и мамеше там горе високо сред облаците? Защо?
И тази сутрин тя се събуди със странно усещане, че денят ще и бъде много по различен. С отварянето на очите си още застана пред прозореца и забеляза много, много птици в небето. Всякакви. Дори врабчета. Тя знаеше, че това е знак и продължаваше да се взира в небето и надвисналите облаци. Имаше всички изгледи за дъжд. Но не. Появи се отнякъде много силен вятър и подгони птиците в небето. Огъваше клоните на дърветата и свиреше флиртувайки с листата. Отдръпна се от прозореца и застина в най отдалечения ъгъл на стаята, а очите и, тези нейни пъстроцветни очи потъмняха, станаха тъмно кафяви до черно. Тя не се изплаши. Усещаше, че нещо става, че нещо ще стане с нея, сега. Сърцето и заби в учестен ритъм. Протегна ръце напред и видя ...звездата, нейната бяла звездичка. Беше и дошла на гости, за първи път през деня. Опита се да я хване, но не можа. Звездата я викаше и бягаше. Тя падна на колене и започна да се моли. Не усещаше вече сърцето си. В стаята стана тъмно и само звездата и светеше, блестеше в бяло. Такова бяло никой не беше виждал. Тя вярваше в звездата си, която явно се беше появила в целия си блясък сега, когато е решила. Така коленичила, звездата я покри и в стаята стана топло, много топло. В един момент загуби сили и дъх и се просна на пода. Усети върху себе си звездата, усети как се стопява, как се слива с нея. И после... нищо.
Когато на вратата се позвъни нямаше кой да отвори. Тя -нея я нямаше. На пода имаше само едно петно, което светеше в бяло. Светеше повече от всички звезди на небето, но никой не успя да види това. Вратата беше заключена. Нямаше кой да я отключи. Нямаше...

ДУШИ Fantasy301

НЕ ВИЖДАМ КРАЯ!

Не прося, не се моля!
Кажете как да се преборя
с пошлостта и завистта?
Къде си моя свобода?
Ти плачеш, бедна ми душа?
С нозете мои се препъвам,
на души празни аз слугувам!
Не мога и не искам да призная,
че съм безсилна! Как да трая?
За съжаление не виждам края!
Нека всичко да изстине
и болката във мен да спре,
минаха достатъчно години
от тез, които Господ подари ми,
останалите аз ще подаря
на моите добри деца!

В БОРБА

Как боли, когато си безсилен,
с природата, с съдбата да се бориш,
не се мисли за много силен,
ти чудеса не ще да сториш.
Зависим си от други сили,
дано Божествени са сили
и истината, и доброто
да победят със сила злото.
А как боли, когато си невинен
и да докажеш истината си безсилен,
борбата ден и нощ те изтощава,
но победиш ли, радостта остава!

МЛАДОТО НИ ПОКОЛЕНИЕ

Детето ли е агресивно
или поведението пасивно
на родители незрели,
за парички пощурели?
Те децата си забравят,
на улицата ги оставят
да ги учи, образова,
после гледат им позора.
За парите си треперят,
търсят, искат да намерят
повече пари и слава,
та дори в друга държава.
Родителите са виновни,
във тези дни за нас съдбовни
децата знаят си правата,
дори и тяхната заплата.
За смях учителят е станал
и всички болести прихванал,
от чуждите деца умира,
за своите време не намира.
Родителите тъй добри,
във къщи имат две и три
най много, и не ги боли,
слугуват, глезят ги дори.
Във клас по тридесет са в час,
учителите всеки час
са възпитатели добри
и бодигарди лоши, зли.
За урока няма време,
на децата не им "дреме",
че неуки ще останат
и без професия останат.
Държавата ли е виновна
или съдбата ни тъжовна,
но младото ни поколение
е агресивно за съжаление!

ТЪРСЯ В МРАКА СВЕТЛИНА

Удавена в водите на безвремието,
погълнала стотици рой звезди,
целунала искра на вдъхновението,
изгарям аз под парещи лъчи.
Кому е нужна мойта кръв и болка,
душите ни потънали са в прах,
в сърце си нося радост, болка
и като всички имам грях.
И любовта не ми е чужда,
изпитвам глад, и остра нужда
за обич, и човещина.
Търся в мрака светлина!
Препъвам се на всеки ъгъл
обрулена от ветрове
и като с обръч златен, кръгъл
танцувам с мойте стихове!

ДУШИ 2untitled2tb1

РЕАЛНОСТ
Тъжно ми е, но не мога
истината аз да крия,
знам добре аз колко мога
и себе си от вас не крия.
Обичат ме добрите хора,
а злите завист ги мори,
не съм петел аз на стобора,
но пея рано във зори!
Искам песента да чуят
всички хора Българи,
искам всички да добруват -
Чухте ли ме, Българи?!

С НАРОДА СИ ОСТАВАМ

Който ме обича,
пак ще ме чете
и няма да срича
в сайта клюките!
Аз пак ще си пиша,
мойте стихове,
а който го "боде",
да не ме чете!
Поезията трябва,
истина да е,
а не лъжи измами -
думи обиграни!
Истини разказвам,
с вярни имена
и не се отказвам
да пиша и творя.
Нито пък копирам
и не се нервирам,
смисъл в думи гоня,
искам да изгоня
хаосът в речта
и то не на една
поетеса зла -
изчерпана и свита,
като в пашкул завита!
Модерна уж била,
а е чужденка
във свойта си страна!
Майчин, скъп език,
който днес ругае,
себе си един ден
той ще изиграе!
Със сложни, висши фрази,
говорих със онази....
която ги и пише -
на чужд парфюм мирише!
Забравила отде е,
за кой език копнее
Родината ни мила,
в недра си болка скрила!
Таз... станала слугиня
на чуждата култура
и тук пише халтура!
Къде са Ботев, Вазов,
къде е и Вапцаров,
аз искам да възкръснат
и да ги прекръстят
българите наши
станали апаши,
забравили цървула,
от селото мамула!
Отдалеч ще викна,
песен ще запея,
Кирил и Методии
в стих аз ще възпея,
Аспарух да чуе
в земните недра,
как се днес продават
български чеда!
Грях и срам позорен,
кой е отговорен,
за тази страшна сеч
във българската реч?!
Не мога да се спра,
ще пиша, ще творя,
дар слово ще раздавам,
с народа си оставам!

С БОЛКА

Така мога, така пиша,
така усещам нещата
и не пиша за заплата!
Нито се изхвърлям
нито се надувам,
на никой не слугувам!
Думите не изкривявам,
българското не забравям!
Смислово говоря, пиша,
истината в мене диша!
Радвам се, че вий сте тук,
но свестният го правят луд
-карат дните да накуцват,
наричат утрото крак дървен,
а нощите разбити бъбреци...
и стихове пропити с гъгреци!
На какво да се надявам
в този свят богат и беден,
в моя свят сама оставам
и със моя дар вълшебен!

ДУШИ I_1175326332_slunchevo_zai4e(1)

СЕКИРА СЪМ ЖЕЛЯЗНА, СТОМАНЕНА....

Някой упорито ме чете
и брои мойте стихове,
сън не го лови, не спира,
да ме копира, да ме имитира!
Де да бе само един
на интернета майка син!
Секирата му е в устата,
не му излиза от главата -
Кога, къде любов прави?
Всичко друго тя забрави,
компютъра не ще остави,
пред него ден и нощ седи
и разни бисери реди...
Тя е доста интересна,
популярна и известна
с истината, красотата
във поезията, в душата!
Кой ли мъчи си главата?
Не може промени съдбата
на туй работно сечиво,
тъй лъскаво и тъй добро!
Кусури разни му намира,
интриги жалки му сервира
и продължава да се рови...
дано нещо да изрови,
желязото ръжда да хване,
а не стомана да остане.
Не може той да проумее,
да попита и не смее -
Кога живее таз жена?
Нали и тя носи душа?
Кой и пере, готви, шие,
съдовете кой и мие?
Това проблеми са секирски,
не на жабок язовирски!
Нека всички жаби крякат
и кокошки кудкудякат,
секирата блести искряща,
не е животно, твар пълзяща!
Така харесва и, така живее,
за дребни радости тя не копнее
и въпреки, че често пада,
тя пак е лъскава и млада!

http://zazz.bg/play:308980a4

ДУШИ N_1180043086_bebe

ЗА НАШИТЕ ДЕЦА...

Чуй ме Господи!
Прости!
Ако можеш помогни!
Нашите деца спаси
и човеци направи!
Дай им мъдрост, здраве, сила,
щастие, любов, закрила!
Озари им с радост дните,
изпълни с любов душите,
в мир и радост да растат,
Нова България да построят!

ДУШИ E_1178908447_IMG_1068_s

НА ХОРАТА В УСТАТА, НО НЕ В КАЛТА И НЕ В КРАКАТА!

Очите големи са, но нищо не виждат,
душите, сърцата, просто завиждат,
човек е различно животно в света,
но всеки си има карма, съдба!
По лесно се диша, когато си чист,
не просто окалян във тинята глист,
калта е и за хора, но мръсни, нечисти!
Слънце огрява ни, хора лъчисти,
с любов, с топлина, с обич дарява,
всички човеци как да спасява?!

http://vbox7.com/play:80df2639

ДУШИ O_1174986799_IMG_0477_GLOJENE(1)

МОЯТА МОЛИТВА
Господ мой, о, чуй ме ти,
всичко твое в мен гори
и душата, и плътта,
истината е една -
не намирам тук покой,
те са чужди нямам свой,
мъча се съвсем сама,
аз греховната жена!
Господ мой, кажи ми ти,
тъй защо сърце боли?
Всичко твое в мен пламти
и гори, гори, гори...
Искам пепел да съм аз,
щом не мога в този час,
да усетя радостта
и да върна младостта!
В мен човешкото върни
или просто ме вземи,
хората ти промени
и човеци направи,
но децата остави
с свято мляко ги кърми!
Всички болни изцери
и от зло ги избави!
Само тебе имам аз,
моля те във този час,
ти с любов ме надари,
от беди ме избави
и звезда ми изпрати
болката ми да стопи,
с обич тя да ме спаси!
Господ мой, о, помогни!
Любовта е светлина,
но при мен не идва тя,
тя огрява същества
с лоши, злобни, зли сърца!
Боря се с живота аз
всеки ден и всеки час,
истината е една -
бях и пак съм си сама!
Господ мой! О, чуй ме ти!
Господ мой! О, помогни!

ДУШИ 02(1)

МОЛИТВА

Последна моята свещ догаря!
Дълбоко във душата нещо ме изгаря!
Но пламъкът пред мен,
за мене тъй студен,
с поглед вледенен,
прегръщам със надежда блага.
Не знам добро
или пък зло ми се полага?!
С трепереща ръка докосвам кръста.
Иконата целувам.
Небето се разтвори!
Гръм и трясък!
Нещо в мене проговори.
Небесна топлина
за миг ме тъй обля!
Усетих че летя!
Усетих моята душа,
да се откъсва от мен така,
както рожба къса се от майката!
Не плача!
Като вълчица вия
и болката в душата си не крия!
Знам!
Силата Господна ще ме възроди така,
че да ми върне вярата в доброто,
да се преборя с дявола, със злото!
ПОДАРЯВАМ ТИ,ГОСПОДИ, СЕБЕ СИ!
Подарявам ти мойто сърце!
Само теб виждам пред себе си,
помогни ми да стана дете!
Свещ запалих, но пламъка гасне,
търся друга свещ, светлина,
не, не трябва , не ще угасне
във сърцето ми тази искра
на любов към теб, Господ Бог,
благодетел наш и съдник строг.
Храмът пълен е, ангели пеят,
звън камбанен навън ехти,
хора плачат от радост, не смеят,
да избършат своите сълзи.
Във ръката ми нафора грее,
косата ми черна блести,
а душата ми песен пее-
Ти пред мен, аз след теб, Господи!

Господ мой Исусе
помогни на таз жена,
дето чудя се и аз,
досега как оцеля.
Толкова омраза, злоба,
карма лоша и прокоба,
завист, злост и мъст,
кой има в това пръст?
Тук на грешната Земя,
таз жена бере душа,
ти Исусе помогни
и душата и спаси!
Чуй ме, Господи, прости!
Ако можеш помогни!
Хората спаси и човеци направи!
Дай ни вяра и надежда
в утрешните дни
и спасител наш бъди!
Кой България прокле
и защо сме толкоз зле?
Какъв живот живеем,
за какво копнеем?
За любов, за свобода,
но болката ни е една -
душата българска умря!
И само мисълта за хляба
едничка ни остава!

ЕДИН ЕДИНСТВЕН ГОСПОД СЪДИ!

Не бих нахлула в чужда къща
и да се правя на мъгъща,
да прося чуждо наказание,
уволнение, терзание!
Не бих се правила на репортерка,
пред разни шефове и със "манерка"
по селски аз да се излагам,
на чест чужда да посягам!
Не бих станала дори админ,
свещ бих запалила ...Амин!
Лакей на никой аз не ставам,
във този свят човек оставам!
А който всичко туй ми стори,
във службата ми постоянно рови,
във интернета ме следи,
и пред началство ме топи,
използва сила, власт, пари,
сценарии разни и лъжи,
той брат на дявола е, в ада
казан с катран му се полага!
Един единствен Господ съди,
той вижда всичко и се чуди,
защо тук долу на Земята
я няма тази обич свята?!
Защо брат брата си продава,
заради власт, пари и слава?!

http://zazz.bg/play:85098c77

НА ЗЛО С ДОБРО ОТВРЪЩАЙ, НАЗАД НЕ СЕ ОБРЪЩАЙ!

Шамар ударят ли ти -
подай и другата страна,
не се страхувай от това,
че битият ще бъдеш ти.
Ох, знам, знам как боли!
Недей плачи, недей скърби!
В бияча злото ще се върне,
ще го срази,ще го погълне.
Доброто щом в душата ти умира,
възмездието теб намира!

http://zazz.bg/play:24985376

НА ЗЛО С ДОБРО ОТВРЪЩАЙ, НАЗАД НЕ СЕ ОБРЪЩАЙ!

Шамар ударят ли ти -
подай и другата страна,
не се страхувай от това,
че битият ще бъдеш ти.
Ох, знам, знам как боли!
Недей плачи, недей скърби!
В бияча злото ще се върне,
ще го срази,ще го погълне.
Доброто щом в душата ти умира,
възмездието теб намира!

http://zazz.bg/play:24985376

МАЗНО СЕ УСМИХВАШ, anabella!

ДУШИ Photo-23

Anabella

EX модератор в http://planeta.tv
Регистриран на: 13-June 06
Коментари: 1976
Преглеждан: 10822
http://www.planeta.tv/forums/index.php?showuser=23
На вампирката с ....... "любов!"
Какво е малкото вампирче,
пред истинската красота?
КОЙ позволява му сега
да ръси "бисери" -слова?
Дано този ден,
Господ да е с мен!
Заради сълзите на детето,
заради душата изтерзана -
тази вампирка зла
да си намери майстора!

ДУШИ AnabellaAV2

Ти вампирке anabella,
добра кошница си си изплела,
но материалът е изкуствен,
а постът ти е гнусен!
Кариерата на някои разби,
как не се със чужда кръв напи?!
Колко анабелчовци роди
в интернета и дори
мен не искаш да забравиш,
в интернета гониш ме и давиш!
Ненанвиждаш моята Полина,
тя е българка а не туркиня,
папката в Планета и разби
аватари, подписи унищожи!
За пари работиш то се знае,
все някой ще те обуздае!
http://anabel4o.blog.bg/profile.php
Автор: sekirata Категория: Изкуство
Прочетен: 485 Коментари: 10
Последна промяна: 10.01 20:48
Коментари
1. anabel4o - Лукава физиономия тя има, ала всеки ...
08.01 13:22
Лукава физиономия тя има, ала всеки майстора си, знам, намира!
2. sekirata - anabella ти е колежка, не можеш ВЕЧЕ я укроти? Нали и ти беше модератор?!
08.01 15:14
Лукава физиономия тя има, ала всеки майстора си, знам, намира!
oт:.anabel4o
В целия форум на Планета само на Дани и още един двама им е разрешен подпис и аватар със снимка на Полина.Дори в нейната папка е така-пълна стегнация!Още повече, че аз отдавна вече не пиша там , нямам и намерение...anabella го е написала в профила си-"защото сме една голяма мафия" с лидер тя -злобната туркиня! Не е обида националността , но в случая заради националността тя ме мрази, а отнася най вече Полина!
"Пролетарии, обединявайте се!"
"Модератори, защитавайте се!"
3. feri - NE IM OBRA6TAI VNIMANIE
08.01 20:59
TOVA SA HLAPETII , A TAZI AKO SADIA PO PROFILA I NE E MALKA KAKVO PRAVI TAM?
4. harizanko - Това е то интернета......
08.01 21:06
При това българският!
5. sekirata - Телевизия Планета отдавна не гледам,не заслужават, който плаща него дават!
08.01 21:36
NE IM OBRA6TAI VNIMANIE
TOVA SA HLAPETII , A TAZI AKO SADIA PO PROFILA I NE E MALKA KAKVO PRAVI TAM?
от:feri
В този бранш една певица няма ли реклама, край!
А Полина точно с това я режат.Снимаха я за концерта за Нова Година, а не я пуснаха,!!!Какви пуснаха .....Божеееее! По веднъж я пускат на ден и то само с последния и клип.Така е само с нея....ами повече от ясно е че или си не плаща или другите си плащат!
Имаше един период, когато близо половин година я бяха спряли от излъчване и участия......ама никакви!Дори новият и тогава клип Не мога го пуснаха след половин година чак и досега той не е включен в никаква компилация , а песента стана хит, въпреки всичко!
ИНАТ, ВСИЧКО ПРАВЯТ НА ИНАТ
И НАКРАЯ ....ТЕ ЩЕ РЕВАТ!
6. me4oran - Всеки си отговаря за деянията един ден
09.01 06:38
Не се коси!
7. sekirata - anabella е туркиня не я ловят Божиите закони!
09.01 16:42
Всеки си отговаря за деянията един ден
Не се коси!
от:me4oran
....туркините ги бива по клетвите и магиите. Печелят мъжете с нечисти......действия! Имам такива около мен, където живея,а и в работата ми .........дори чистачки! Знам ги аз.....!!!
8. sekirata - Обичам България ,но народа ми е манипулиран, болен
10.01 20:51
Това е то интернета......
При това българският!
от:harizanko
Та има ли нещо Българско в нашата Родина? Всичко продадоха, разграбиха...!
Ето и в http://planeta.tv и не само там -Туркиня супер модератор в български сайт, и то за музика-бълг.култура! Чия култура ще проповядва ,маанетата в попфолка -турските или циганските?И какви вампирски снимки си слагаше в профила....не е в ред момичето!
9. nastygirl - тази е отвратителна!Казвам го от ...
12.01 23:09
тази е отвратителна!Казвам го от опит,защото ми беше трила профила.....Тъпа,груба и грозна!
10. sekirata - Връзкарка по етническа линия сигурно, те нали са с предимство...
13.01 14:43
тази е отвратителна!Казвам го от опит,защото ми беше трила профила.....Тъпа,груба и грозна!
от:nastygirl
anabella е освирепяла самка, която си е внушила че всички от попфолкфорумите имат страх от нея и че без нужното образование, ценз е камо ли не професор по музика и компютърна грамотност. Интернета бил нейн, щяла да ме прогони от интернета въобще, ама че патка! Пазя си още това нейно писъмце.Тя ще каже дали Полина може да пее или не!!! След като са я приели в Пайнер значи има защо! А колко завижда на красотата на Полина, реже и снимките в http://planeta.tv а и по другите сайтове дето пиша за Полина. Това момиченце ще трябва да се моли на нейния Аллах .....за своя грях!

!!!!!!!!!!!!!

Разказвам чувства...
Разказвам и събития.
Обичам удивителните
в словата и в живота.
Защо пък не?
На кой от туй му става зле?
Защо да си измислям
неща невероятни?
Защо да се измъчвам
със думи непонятни?
Кому полезно е това
или е философия
и то не до там добра?
Къде е цензурата на душата?
Къде е цензурата във словата?
Кой слага катинарче на устата?
Аз съм и ще си остана
враг на лъжата!

ВИСОКОСНАТА ЗАПОЧНА ЗЛЕ.....САМО НА ГОЛЕМИТЕ ИМ Е ДОБРЕ!

Детето ми е по пътищата на България,
до Сливенските минерални бани,
на пътя всичките коли са спряни,
от сняг и лед са приковани.
Обърнати коли в снега,
събуждат в хората страха!
Така нашата държава,
пътищата си поддържа,
но други нации и държави,
с нашите пари поддържа!
Заледени пътища и страх,
кой за туй днес има грях?
Стотици хиляди коли
по пътищата са ,вали
и там в полето, и в гората,
от студ премръзват им краката!
Дали ще ги спаси колата?
Чуйте ме управници и политици
и вий на топло със тях жрици,
некадърни кметове и общинари,
не сте човеци вий, а ....................ри!

http://dariknews.bg/category.php?category_id=21
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=211767
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=211746

НЕ МУХА, А КОМАР......ТВАР!

Една нахална мушица
налетя днес на мен,
бърка в мойта паница
всяка нощ, всеки ден.
Живота ми трови,
в душата ми рови,
с мен иска да пее,
но не може, не смее,
като мене открито
пред света да застане,
зад гърба ми сърдито
роптае! Ще стане
някой ден и това,
да напиша творба
за таз жалка твар,
не муха, а комар!

http://zazz.bg/play:534c22a0

ТОЗИ СВЯТ

Ах, този свят,
забързан и млад,
отхвърлящ с ирония
и във хармония
щастливите дни,
които съдбата
на нас подари!
Жесток и бездушен,
дори равнодушен,
потъващ от подлост,
умиращ от гордост,
свят в огън и плам,
той наш е, аз знам!

ЕДИН ЖИВОТ

Един живот е, твърде кратък,
а после следва...по нататък,
мокра пръст и червеи разни,
и влечуги, твари мазни!
Живееш някак си, умираш,
но тук и там не подозираш,
че има истина такава,
едното в друго преминава,
материя и физика в духовно,
греховно или не, съдбовно!
Един живот е, твърде кратък,
другият е там -оттатък!

ПРОСТИХ

Снегът затрупа мойте грижи,
ледът стопи се във сърцето
и като паяжина се ниже
надеждата за туй, което
отнеха ми без срам и свян!
Снежинки плачат в мойта длан!
В очите ми блестят сълзи,
сърцето всичко им прости,
прегърнах вятъра, запях,
птица станах, отлетях!

ДУШИ E_1175495089_IMGP1334(1)

ИСКАМ СВОБОДА!

Опитай се да ми помогнеш!
Научи ме нищо да не виждам!
Изкараха ме всякаква,
дори че им завиждам!
Разкъсвай мойта мисъл!
Надежда ти ми дай!
Как искам да повярвам,
че на земята има рай!
Полирай ми душата,
всели се в мен със гръм!
Къде са ми цветята?
Ще чуя ли камбанен звън?
Не мога да заплача,
зората бъркам с здрача.
Помогни ми!
Измъкни ме,
от казана врящ, от ада!
Такава орис зла
на мене ли се пада?!
Около мен мушици,
пернати птици,
зверчета разни,
души празни!
Не издържам вече,
сърцето ми от всичко се отрече!
Не виждам смисъл във това,
по този начин да живея!
Искам свобода!
За нея аз копнея!

ДОКОГА ЩЕ СЕ ИЗЛАГАТ НЯКОИ МЪЖЕ ТАКА........?
Na niakoi vsi4ko se razre6ava ....no Gospod ne dava!
2. - 14:59 - Eto vi tipi4en primer za demokracia!
Внимавай
Изгоних те от хулите и от буквите, и от тук ще те разкарам

Изпратено: 14:53
От: dieselpraovosudie
Изтрий | Отговор
Заглавие:
Коментар:
Изпрати
AZ SUM OTKRITA, A TI ZA6TO SE KRIE6?
ZA6TOTO E MRUSNO DEIANIETO TI,
ZA6TOTO NE SI 4IST 4OVEK!
DOKOGA TAKA?
VSE NIAKOI 6TE TI VIDI SMETKATA!
От: sekirata
Редактирай | Изтрий
3. - 22:33 - s moeto ime i s imeto na deteto mi mojete da mursuvate, a s vas ne moje...za6to li?
деянието ми е мръсно (ново)
но чисти са помислите ми.Искам да съхраня чистота на Родината и езикът наш, български
Изпратено: 19:35
От: dieselpraovosudie
Изтрий | Отговор
Заглавие:
Коментар:
Изпрати
изтрий последния пост
ща срина със земята,да знаеш
Изпратено: 17:19
От: deliormana
"Секира-термините които използваш, изобщо не са подходящи за учителка-знам ти отношението към децата и ще се погрижа да запозная работодателите ти с ....(сещаи се).Обещавам-не съм срещал досега човек,които да каже в коментар на жена,която си излива мъката че не може повече да има деца:"Господ си знае работата-някои не заслужават"и че:"днешните деца се раждат изпечени лъжци"...
От: leif
Защо те "предадох"-че никога не съм ти бил фен-проучвах те (ново)
Виж коментари 103,104,105 в постинга-"Предложение за приключване на простотиите"-ще разбереш.Покажи ги и но доктора ти-пожелавам му от сърце да му се случи и с неговите деца-на теб с внуците ти.Мерси че ми разкри слабото ти място-всеки има деца-по гаден съм отколкото можеш да предположиш..и не съм анонимен-така деиствам в реалния живот
Изпратено: 16:40
От: leif
VSEKI SI NAMIRA MAISTORA EDIN DEN....
m r a z i a
n a s i l i e t o!!!!!!!
Koi mursi bloga se vijda i s tezi zaplahi mai ve4e e iasno dokude 6te stignat ne6tata!!!
На зло с добро отвръщай и назад не се обръщай!
Шамар ударят ли ти -
подай и другата страна.
Не се страхувай от това,
че битият си ти.
Знам!
Боли!
В бияча злото ще се върне,
ще го срази,ще го погълне.
И ако не веднага,
по късно няма да посяга.
Горчиво той ще съжалява
и Господ няма да прощава.
Доброто щом в душата ти умира,
възмездието теб намира!
Zaraza saita prihvana, donese ia deliormana!
Бълхите от Кратунци
и тинейджери маймунци
напълниха сайта,
псуват на майка,
изчерпани, изнемощяли,
от тях всички пропищяли!
Лични неща си оправят,
сайта на бащиния правят,
на ината си слугуват,
със секирата мърсуват!
Римата ги дразни
и други екстри разни,
правят се на поетеси,
а те просто са метреси-
калинки, нетита, регинки.....
билкарки двенки, тринки.
Тинейджерите им пригласят
и зараза в сайта внасят,
с пари, връзки се налагат,
разни фатки прилагат,
чуждицата защитават,
Българското продават!
Нямат съвест, нито срама,
служат си с лъжа, измама!
http://vbox7.com/play:91906bd4
делиормана лисана, начеса ли си гъзана?

http://zazz.bg/play:9df51856
ГОСПОД МОЙ, О, ЧУЙ МЕ ТИ,
ВСИЧКИ ЗЛОБИ НАКАЖИ!
ПОДАРИ НА ТЯХ ТОВА
ДЕТО СТОРИХА НА МОЙТА ДЪЩЕРЯ,
ДЕТО СТОРИХА НА МЕН!
ОТ ДНЕС ТЕ МЪРТВИ СА ЗА МЕН!
АЗ НЕ ЗАБРАВЯМ, НЕ ПРОЩАВАМ,
АЗ ПРОСТО.............О Т М И Н А В А М!
от една секира , която за слава не пледира!

ДУШАТА МИ КЪРВИ, ТАКА НЕ МОЖЕТЕ МЕ ИЗМЪРСИ!

Само ти си светлото нещо във моя живот!
Само ти ми даряваш спокойствие, плод,
любов си, доброта красота,
само ти си живота за мене сега!
Само ти си сълзата във моя живот,
доказа пред всички -Не сме народ!
Само ти, радост моя , изпълваш деня
със надежда и вяра и обич, скръбта
само ти във мене убиваш,
душата си своя недей да затриваш!
Има го Господ нашият Бог,
той вижда всичко и съдник е строг!

НА РОДИТЕЛИТЕ С.......ЛЮБОВ!
Родители, убивате си вий децата,
а не нас, нашата заплата,
манипулират ви и ще ревете,
кожата ни вий дерете.
В съюз сте днес със политиците,
но ще ви резнат те езиците,
ще плачете за вашите деца,
лош пример давате сега,
от тях човеци няма да станат,
неуки, прости ще останат.
Аз не съм тук с цел политическа,
нито пък друга, дори юридическа,
аз безпартийна съм и си признавам,
че имам принципи, не оглупявам
от заплахи разни на хора важни
в живота празни души продажни!
Вашите деца мамини, глезени,
от обич, от що ли от вас разглезени
по улици скитат и не се спират,
учителите свои те провокират,
а вас родители манипулират.
Нали няма стачка, защо не се спират,
нима не ги виждате как се дрогират,
пияни по барове и кръчми ходят,
в живота на своите учители ровят.
Деца не са туй , а моми нагиздени,
като елхи коледни украсени,
с последни модели телефони,
смеят се на училищните касетофони.
Но иначе знаят си те правата
и всичко за учителската заплата,
когато грешат им се прощава,
деца били казват, но вдигат врява
с тяхните мили, неразбрани родители
срещу нас бедните днес учители.
Децата лъжат колективно и смело
прикриват истини и то умело,
от кого ли се учат питам ви аз?
Нас не ни слушат, рядко са в час?!
С тази глезотия вий ги убивате,
на лъжите им вярвате и умирате
на целия свят днес да докажете,
дори със риск да се подмажете,
че вашето дете е най доброто,
за всичко виновно било даскалото,
със тези лакоми, мързеливи учители,
на вашите деца строги мъчители.
Докъде стигнахте, мили родители?
Щом се натискате станете учители!

http://zazz.bg/play:f9f908a1
http://zazz.bg/play:2aa03018

ПЪЛЗЯЛ...ПЪЛЗЯЛ...

Охлювът пълзял, пълзял,
но един ден не видял,
че попаднал на жарава,
мислил си за власт и слава.
Във черупката се скрил,
но така не се спасил,
огъня отново лумнал,
охлювът дори не мръднал.
Тъй опекал се на скара,
с къщата си, със товара,
а орелът горд летял,
там долу охлювът съзрял,
усетил горе миризмата
и силно плеснал със крилата,
по нависоко полетял!
Друг охлюв долу там пълзял!

ДУШИ A_1197581434_Autumn

НЕ СЛАГАМ ТОЧКА

Болката със сила ще прегърна,
ще се изсмея, няма да се върна,
фалша ме раздира, пуска кръв,
не ставам аз за някои стръв!
Не съм шаранче, сом, таранка,
не съм дори тигрица самка (Хуахуа),
човек съм аз със многоточие,
не слагам точка! В прочее....
http://zazz.bg/play:f211ffc4

ЗА КОКОШКА НЕМА ПРОШКА
Избраха си кокошките петела,
избраха го за пети път горките,
една единствено по смела,
без страх му изкълва очите.
Тогава всичките във хор
започнаха да кудкудякат
и там на стария стобор
с петела сметки да пресмятат.
Петел е той -синьо червен,
във разни краски , шарен,
на своите кокошки в плен,
до болка всеотдаен!
Раздаде мъничко просо,
за себе си остави
големи складове с зърно,
пазачи там постави.
И не престана да краде
кокошата заплата,
която от немай къде
им дава леля Злата.
Каква прилежна слугувница,
каква послушна жрица,
в калта с кокошките тя гази
и другите животни мрази.
А те горките що да сторят?
Ведно със черната кокошка,
в туй царство животинско спорят
и просят от петела прошка.
И нищо не търпи промяна
във царството кокоше, няма
кокошка славейче да стане
и тоз петел гол да остане!
http://zazz.bg/play:68691627
Техно С Кокошки

ЖАБЧЕ....ТО
Опитало се жабчето да пее,
подскачало на воля в такт,
по жабешки да се изсмее,
на този грешен, смешен свят.
Мислело се за щастливо
във жабешкото царство мило,
но появили се рибари
и рибки хванали, омари,
бутчета им се прияли,
и жабчето си те избрали.
Жабите късно разбрали,
но така и не признали
своята вина, и грях,
пък си имали, и страх.
Сами останали в калта
да подскачат и да квакат,
чувала се песента
на жабчето оттам,оттатък,
където друго царство има,
пак жабешко, без Гилотина!
http://www.vbox7.com/play:5f2181d2

КОБИЛКАТА
Една кобилка имала крила,
крилата я наричали децата,
но случило се ей така,
че и отрязали крилата.
Виновните се изпокрили
и не намерили те сили
да и признаят днес греха
пред Господ Бог на Коледа.
Препускала в снега на воля,
опитвала се да лети,
обричали я на неволя,
но тя имала мечти.
И цвилела дори проклета
от хора зли -диви прасета,
които ровели в пръстта
и и предричали смъртта.
Кобилката била щастлива,
чувствителна, добра и мила
и вярвала във любовта,
във истината, в правдата.
Със тази вяра победила
и придобила нова сила,
устремена полетяла
с крила нови.Кобилка -хала!

Загубен, прост народ,
ще си умре с хомот!
Децата му дрогират,
крадат, проституират,
децата му неуки
и гладни ще умрат
от болести нечути
във нищета и смрат!
Загубен, прост народ,
пиян и луд, зомбиран,
ще си остане роб
бит и малтретиран!
Ще плаща кръвен данък,
за своите деца,
убит и смазан, жалък,
без очи, сърца!
Загубен, прост народ,
луд и омагьосан,
ще си остане сноб,
народ без чест, жигосан!
Загубен, прост народ,
убива своя плод
и трови си децата,
мъжът, жена, родата!
Загубен,прост народ,
не мога да те жаля
щом в мен и във сърце
болката догаря,
щом срещу мен си тръгнал,
о, юроде, безумни!
Защо, нима си мръднал,
народе, слабоумни?!
Умните измряха,
някои избегаха,
останаха тук прости
или чуждица гости,
които разпореждат се
в моята страна,
изпразниха народната,
българска хазна.
Загубен, прост народ,
как да те обичам,
как българската реч
всеки ден да сричам?
Как песни да ви пея
за герои наши,
как да ви простя
кражбите, апаши?
Окрадохте душата
моя снежно бяла,
избодохте очите ми,
плача ослепяла
и търся аз надежда,
вяра и любов,
очите ми проглеждат
за път навън, чист, нов!
http://zazz.bg/play:8e582929
Scg - Песен За Народа

ТЕЖКО ВРЕМЕ

Не прося!
Не се моля!
Искам свобода!
Къде остана моята душа?
С нозете мои в дупки се препъвам,
на души празни аз слугувам.
Не мога и не искам да призная,
че съм безсилна.
Как да трая?
Не виждам края!
Нека всичко да изстине
и болката да спре.
Минаха достатъчно години
от тез, които Господ подари ми.
Останалите аз ще подаря
на мойта свидна дъщеря!

ДУШИ I_1184235731_irina2

БОЛЕН ЛИ Е БЪЛГАРИНЪТ?
Не може да не ме боли,
не може да се правя,че не виждам,
розовите очила да слагам,
по този начин себе си излагам.
Всеки иска да му се подмазмаш,
да го хвалиш и да не показваш,
недостатъците му наяве.
Горе да е, на върха!
Но човек ли е това,
щом липсва му душа,
човешка съвест и благоприличие?
Такъв лекува се със безразличие.
АЛИ БАБА И 40-ТЕ РАЗБОЙНИКА
Прочети ми мило
приказка една
за разбойниците диви,
за Али Баба.
Четиридесет не са,
а за жалост много са.
Доброто ,истината мразят,
в кал и тиня газят.
Али Баба им се отплаща,
с кюлчета злато плаща
за пъклени дела.
Но за беда и досега
приказката актуална,
не за всички е реална!

ВИНОВНА БЕЗ ВИНА

Виновна съм за греховете на дедите си!
Виновна съм, че гоня аз мечтите си!
Виновна съм, че чувствена съм, нежна,
дори че съм със кожа белоснежна!
Виновна съм, че се родих човек,
човек и не за този век!
Виновна съм, че нямам си късмет,
със хората , с душата си, със теб!
Виновна съм, че тъй съм неразбрана
и че такава искам да остана!
Виновна съм, че в мен тупти сърце
и плача, смея се, като дете!
Виновна съм ,че съм нечута
от хората, които трябва,
не съм жестока и не съм надута,
все някой моята душа ограбва.
Виновна съм, че съм добра и бяла,
че труден път в живота съм избрала,
в сърце си трупам болка и обиди
и няма кой това да чуе, види!
Виновна съм за чужди грешки,
дори за туй, че слушам смешки,
за глупостта на други хора!
Виновна съм , че съм изгора
на хора разни не признали
духът ми мой, мен поругали!
Виновна съм и у дома,
че майка се родих, жена
достойна с гордост,доблест, чест,
такава съм дори и днес!
Виновна съм и за България,
сърцето мое плаче, слави я,
но неми са словата мои!
Къде сте Български герои?
Виновна съм пред този свят,
че моите очи не спят,
че моят дух е непреклонен,
делата не превръщам в спомен!
Виновна съм пред рожби мили,
че в бедност, нищета са се родили,
аз възпитание добро им дадох
и своята душа окрадох!
Оглозгана останах, куп костици,
от низши твари, хора зли, мръсници,
децата ощетени си оставих,
не мога всичко туй забравих!
Виновна съм във този свят -измама,
виновна съм за свободата си голяма!
Sam Brown

НИКУЛДЕН
Малка рибка във водата,
плува и блести в позлата,
а шаранът във тавата
днес опече леля Злата.
Празник е на вси моряци
и рибари, и банкери,
всеки тича кой де свари
прясна риба да намери!
Рибникът е пак шаран,
който се пече в тесто,
риба, хляб, фасул, сарми,
всичко има, погледни!
Вий наздраве си кажете
мене със добро помнете,
риба печена хапнете,
Св.Николай почетете!
ЧЕСТИТО И ....НАЗДРАВЕ!
Шаран със люспи или не,
пълнежът важен е, моме!
Шаранче днес си опечи,
с приятел сладко го хапни,
със бяло вино го полей
и за Никулден песни пей!
Не съм аз Нина Николина,
но но имам именници трима!
Весел празник е Св.Николай,
празнуваме го, то се знай!
Пийни едно от мен!
Честит празник! Весел ден!
Цацата е също риба,
дори солена.Стига!
Нима жени солени няма,
не прави от това драма!
Важното е да е риба,
много , малко, но да стига,
празника да уважиш,
с усмивка да го подсладиш!))))))
Ти си пак на път, нали?
Кой рибата ви изкорми?))))))
Днес поне се успокой,
издаваш тайни, мили мой!!!
Чалгата е само днес,
стига с тези нерви, стрес!
yuliya2006,
Ники да ти е и жив, и здрав,
и да стане мъж корав!
Днес ще се разшeташ, мила,
колко гозби си сготвила?
Само с риба няма да минеш,
а сладкиш за финиш?

"О, ЗАБЛУДЕНИ ЮРОДЕ....!"

Какво сте вие хора непризнателни,
предатели, изменници, клюкари,
към моите творби сте любознателни,
на чужда вяра кланяте се, на шалвари?!
Не мога Българи да ви наричам
и като вас чалми аз не обичам,
нито поезията на чужда вяра
във българско облечена без мяра!
Не мога аз да ви призная,
пътища далечни ви чертая,
кого вий славите,о, неразумни
човеци болни, слабоумни?!
Защо поддавате се на лукавство,
не виждате ли плагиатство,
налагат ви се мутри разни,
ограничени души празни
поддържат крадли поетеси
и разни блогърки метреси.
По чужда свирка вий танцувате,
със Българското днес мърсувате!

ДУШИ S5006713

ЧАК ДО ПЛЕВЕН СТИГНА БАБА ЗЛАТА НА АНИТА ЗА КИРЛИВАТА ЗАПЛАТА!

Златка -Кърджалийската лисица,
дойде да проси от секирата чорбица.
Обиколи в Плевен всички интернети,
разговаря със родители превзети.
Надроби попара яка, вряла
за секирата, дори и два "шамара"!
Тя подкрепа имаше в града,
на Чифтето Кафене в Джамията.
Командирована бе политически,
по въпроси разни и етнически,
на секирата бесилото кроеше,
в училището и в квартала и смърдеше!
Нишани разни на секирата постави,
подкрепа имаше от Плевенски злобари.
Намериха се нейни дружки,
нагостиха я със запръжки,
свинско уж не консумира,
но си пожела секира
за Коледа по "християнски"
да свърши с нея най погански!
В параклиса в Сторгозия се "пречисти",
след всички мръсотии дето ми стори!
http://www.pbase.com/ngruev/pleven
http://sekirata.blog.bg/viewpost.php?id=91985
НЕ МИСЛЕТЕ , ЧЕ ДНЕС МИ Е ЛЕСНО,
КАК ДА СЕ БОРЯ С ТАКИВА "БЪЛГАРКИ" ЧЕСТНО?!
ЗЛАТКА НЕПРИЯТНОСТИ МИ СЪЗДАВА,
ДА ТВОРЯ СПОКОЙНО НЕ МИ ДАВА?!

ПИСНА МИ!

Писна ми да съм проклета,
да ме хапват все прасета,
искам аз да съм горчива,
или суха, синя слива.
Ябълка не ща да съм,
нека ме удари гръм,
свини аз не ще да храня,
нито червеи ще мамя.
Писна ми да съм проклета,
изяжте себе си, прасета!
http://vbox7.com/play:9093baad

За нашите деца
Чуй ме Господи!
Прости!
Ако можеш помогни!
Нашите деца спаси
и човеци направи!
Дай им мъдрост, здраве, сила,
щастие, любов, закрила!
Озари им с радост дните,
изпълни с любов душите,
в мир и радост да растат,
Нова България да построят!
http://vbox7.com/play:40f5213d

ДУШИ N_1180043086_bebe

На хората в устата, но не в калта и не в краката!

Очите големи са, но нищо не виждат,
душите, сърцата, просто завиждат,
човек е различно животно в света,
но всеки си има карма, съдба!
По лесно се диша, когато си чист,
не просто окалян във тинята глист,
калта е и за хора, но мръсни, нечисти!
Слънце огрява ни, хора лъчисти,
с любов, с топлина, с обич дарява,
всички човеци как да спасява?!

ДУШИ E_1178908447_IMG_1068_s

ТРЕВИЧКЕ МОЯ
Тревичке ти зелена,
от кого си окосена?
Кой, с какво те е торил,
пиреят е в теб избил?!
Искам цветове да имаш,
все зелена ти бъди,
Не увяхвай, не загивай,
пиреят ти победи!
Как ли помощ да ти дам,
как да стане аз не знам?!
Нека няма бури, ветрове
и косачи с остри сърпове,
любовта си мога да ти дам,
ще те пазя аз от огън, плам!

http://vbox7.com/play:dfeda0cf

Кой човешкото във нас убива?
Дали мога да обичам
се питам всеки ден
и с вярата предишна
очаквам светъл ден?
И като дете наивно
вярвам в чудеса,
с любов протегнала ръце
искам да летя?
Дали доброто в нас умира
и кой човешкото приспива,
със участ зла залива?
Песен тъжна и прощална
пее моето сърце,
болката в душата моя,
няма кой да спре!

С НАРОДА СИ ОСТАВАМ

Който ме обича,
пак ще ме чете
и няма да срича
в сайта клюките!
Аз пак ще си пиша,
мойте стихове,
а който го "боде",
да не ме чете!
Поезията трябва,
истина да е,
а не лъжи измами -
думи обиграни!
Истини разказвам,
с вярни имена
и не се отказвам
да пиша и творя.
Нито пък копирам
и не се нервирам,
смисъл в думи гоня,
искам да изгоня
хаосът в речта
и то не на една
поетеса зла -
изчерпана и свита,
като в пашкул завита!
Модерна уж била,
а е чужденка
във свойта си страна!
Майчин, скъп език,
който днес ругае,
себе си един ден
той ще изиграе!
Със сложни, висши фрази,
говорих със онази....
която ги и пише -
на чужд парфюм мирише!
Забравила отде е,
за кой език копнее
Родината ни мила,
в недра си болка скрила!
Таз... станала слугиня
на чуждата култура
и тук пише халтура!
Къде са Ботев, Вазов,
къде е и Вапцаров,
аз искам да възкръснат
и да ги прекръстят
българите наши
станали апаши,
забравили цървула,
от селото мамула!
Отдалеч ще викна,
песен ще запея,
Кирил и Методии
в стих аз ще възпея,
Аспарух да чуе
в земните недра,
как се днес продават
български чеда!
Грях и срам позорен,
кой е отговорен,
за тази страшна сеч
във българската реч?!
Не мога да се спра,
ще пиша, ще творя,
дар слово ще раздавам,
с народа си оставам!

СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

Животът е подарък на човека,
това се знай от памтивека,
дали Господ ни го подари
или подарък е от рой звезди?
Аз знам, че има друг живот
и той е горе в небесата,
а под земята друг, по лош -
царството на сатаната!
Тук горе искам да живея,
да се радвам, да се смея,
да съм обичана, желана,
а не измъчена и изтерзана!
И нека дяволът посмее,
в очите ми да се изсмее,
със слънчев лъч ще изгоря
усмивката му, ей така
в пороен дъжд ще го удавя
ще бързам, няма да се бавя!
Дълбоко в себе си аз зная,
човек роден е да живее в рая!

ДА СИ ОСТАНЕМ БЪЛГАРИ

В Европа ли сме или не,
това го знае и дете,
ний сме на Европа в края,
това България е - рая!
Дали богата сме страна
на злато, нефт и горива,
това го знаят Западняци
и с право думат ни -юнаци!
Ще оцелеем, то се знае,
дано някой ни признае,
че издържливи сме, красиви,
талантливи, обичливи!
Крадливо племе ни наричат,
но за морето наше тичат,
за планините и реките
за фолклора, за жените!
Ний българките сме известни
красавици, жени чудесни
и имаме душа и плам,
и темперамент най голям!
В Европа ли сме или не,
Балканът наш ни днес зове,
да браним своята земя,
да браним нашата България!

ДУШИ A_1173845906_img0015a